Уилбър Смит - Пустинният бог

- Къде е сега Торан?

- Той отиде до Висшия храм, за да се опита да задържи Върховния минос в изпълнението на този ужасен ход или поне да се опита да отложи жертвата до пристигането ти. Каза, че ти си единственият, който би могъл да спаси Техути и Беката. Отнякъде знаеше, че ще дойдеш. В сънищата му присъствала дама с качулка, която го предупредила...

- Знаеш ли пътя за храма? - прекъснах я аз.

- Да - отвърна тя. - Не е далеч оттук. Торан ми каза как да намеря тайния вход и как да си проправя път през лабиринта.

Сграбчих я за ръката и се втурнах с нея през пустите стаи към предния вход на посолството. Зарас и Хюи ме чакаха там с всичките си хора. Капитанът скочи от седлото и се втурна срещу мен.

- Намерил си... - поде, но след това позна Локсия под качулката. - Къде са принцесите?

- Стига! - пресякох въпросите му. - Ще ви обясня всичко, докато препускаме натам. Локсия знае къде да ги намерим. Тя ще ни заведе там.

В конюшнята на посолството Хюи беше намерил още шест допълнителни коня, достатъчно да яздят всички от отряда ни. Настаних Локсия на седлото зад мен и тя сключи ръце на кръста ми, докато шибах жребеца си.

Препуснахме в плътна групичка. Локсия ме насочи по пътя, който минаваше на запад по протежение на планинския склон на острова. След две левги стигнахме до разклонение. Основният път продължаваше направо, но по-тесен коловоз завиваше към върха на Ида. Тази пътека беше отбелязана с чудовищен кедър - мъртвите клони на върха му се издигаха нагоре към надвисналите кълбести вулканични облаци.

- Лорд Торан казва, че това дърво е на хиляда години - обади се Локсия над рамото ми. - И то е символът на бог Кронос... - тя посочи черепа на огромен мъжки зубър, който беше прикован към стеблото на кедъра. Рогата му бяха почти два пъти колкото на онзи, убил Уага, роба. Времето и слънцето ги бяха избелили до ослепително бяло.

Не им отделих и миг за възхита, а насочих коня по пътеката, по която ми беше показала Локсия. Тя се изкачваше през гъстата гора и на ширина беше колкото да позволи на два коня да галопират редом. Свърши внезапно срещу висока скала от гранит. В подножието и имаше масивна бронзова порта. В средата на портата - колело от същия метал.

Локсия скочи от седлото зад мен и падна на крака като котка. Изтича към вратата и започна да върти колелото наляво- надясно, броейки на глас завъртанията.

Зад нея аз се спеших и надянах тетива на лъка, използвайки една от новите и сухи тетиви. След това избрах две стрели от колчана си и ги затъкнах в колана, където можех да ги стигна за миг. Трета опънах на тетивата и задържах лъка готов в лявата си ръка. С дясната извадих меча от ножницата му. Зарас, Хюи и хората им последваха примера ми, подготвяйки оръжията си и пристъпвайки зад нас с Локсия.

Тя завъртя колелото за последен път и механизмът изщрака шумно. Махнах на Зарас да и помогне да натисне колелото. Същевременно отстъпих встрани и опънах тетивата докрай, целейки се над рамото на капитана.

Вратата заплашително се отвори. Плътно зад нея стояха две облечени в зелено амазонки от царския сарай. И двете държаха готови извадени мечове. Втурнаха се напред, за да убият Зарас и Локсия.

Младежът беше готов да ги посрещне и уби едната с удар право в голия и момчешки гръден кош. Другата повалих със стрела. Стрелях толкова отблизо, че стрелата я прониза през гърдите и прекъсна гръбначния и стълб при излизането си между плешките и. Изби ярки искри от кремъчната стена на тунела зад нея. И двете жени войни паднаха, без да издадат и звук. Прекрачихме труповете им. Двамата със Зарас рамо до рамо се втурнахме по тунела. Беше слабо осветен от димящи факли, сложени в скоби по страничните стени.

- Торан каза да завиваме наляво всеки път, иначе ще се изгубим в лабиринта - подвикна зад гърба ми Локсия, която се движеше плътно по петите ми.

Завих три пъти по ред наляво. След това чух много слабо отгласи от песнопения да се разнасят от тунела далеч преди нас. Усилваха се, докато тичахме към тях. Завих още веднъж наляво и внезапно видях пред нас проблясък на дневна светлина.

Предупредих Локсия и останалите си войници да останат на това място и след това тръгнах напред със Зарас и Хюи, плътно от двете ми страни. Светлината се усилваше, а после завихме зад последния ъгъл.

Две други амазонки блокираха тунела пред нас, но и двете бяха обърнати с гръб. Цялото им внимание беше съсредоточено напред и не осъзнаваха присъствието ни. Издебнахме ги в тил. Зарас и Хюи лепнаха длани на устите им, за да им попречат да викат, а след това беше въпрос на бързо проблясване на остриета, преди и двете жени да се свлекат на пода. Прекрачихме труповете им и се озовахме на тераса-наблюдателница, издялана в скалата.