Уилбър Смит - Пустинният бог

На може би двадесет кубита под нас зееше огромна пещера, осветена от дневната светлина, струяща през колонадата на входа в насрещната стена. През серията портали се виждаха поредният обзорен пейзаж на съсипания град Кносос и широкият залив с върховете на Кронос, които изпълваха хоризонта.

Право под нас имаше просторна полукръгла арена. Подът беше покрит с фин бял пясък, на който се издигаше олтар, изработен от сребро и злато. На олтара беше поставена златната статуя на мъжки зубър, коронясан с цветя и обкръжен от димящи съдове с ароматно масло.

Арената и олтарът бяха обкръжени от редици каменни пейки.

Двата най-долни реда бяха пълни с облечени в черно и с нахлупени високи шапки минойски благородници. Лицата им бяха напудрени с бял тебешир, а очите им - очертани с черен каял според традиционната мода. Всички стояха неподвижно и се взираха настойчиво към празната арена. Само устните им мърдаха, докато напяваха сръбен псалм.

Изумен бях колко малко са присъстващите. В двореца в залива, когато Техути и Беката се венчаха за миноса, имаше няколко хиляди. Тук бяха събрани по-малко от петдесет души. Вулканичното изригване и чудовищната вълна несъмнено бяха взели скръбна дан от цвета на минойското общество.

Зад тези малцина оцелели имаше друга редица пейки, които стояха празни. В средата на тази редица се издигаше висок златен трон - също празен.

Точно зад трона видях вход към подземния храм. Представляваше пещероподобен отвор, очертан от далечната гледка на Кронос, щръкнал сред бурните води на залива Кносос. Близнаците вулкани бълваха димни стълбове, които се изкачваха до небето и почти закриваха слънцето, превръщайки го в бледа жълта топка.

Терасата, на която бяхме приклекнали, се намираше толкова високо над арената, че бяхме и много над линията на погледа на обърнатите към нас зрители. Бяхме и отчасти скрити зад дълги, тъмни на цвят завеси, които висяха от тавана на пещерата и стигаха точно до пясъчното дъно. Въпреки това шеп- нешком предупредих Зарас и Хюи да се изтеглят в сенките и да приберат мечовете си, да не би отраженията от тази разсеяна дневна светлина да издадат присъствието ни в храма.

Тъкмо го бях казал, когато две колони жреци облечени в червените си като бича кръв роби излязоха от всяка страна на амфитеатъра. Заеха местата си около златния трон и техните гласове се вляха в печалното песнопение на благородниците.

След това внезапно всички звуци затихнаха и настъпилата тежка тишина се оказа по-потискаща от псалмите. Събралата се тълпа започна да стене в един глас и всички паднаха на колене и притиснаха чела към мраморните плочи.

Предвкусвах появата на Върховния минос и наблюдавах празния трон с цялото си внимание, очаквайки поредната театрална постановка. Но дори и аз бях хванат напълно неподготвен.

В един миг тронът стоеше напълно празен, а после в следващия минойският монарх седеше на него, придружен от крехкото скелетоподобно същество, което му се водеше майка.

Тя беше облечена във вдовишките си жалейни одежди, тъмни и неблагопристойни. Той беше издокаран в пълното си великолепие, издигаше се над народа си и сякаш изпълваше пещерата с присъствието си. Бронята и ужасната му бича маска от скъпоценни метали хвърляха отблясъци от ярка светлина сред сенките.

Войнствена музика от скрит оркестър изпълни пещерата с възбуждащ звук и зрителите извикаха в израз на обхваналия ги екстаз.

Върховният минос вдигна облечения си в бронирана ръкавица юмрук и тишината, която изпълни пещерата, беше почти задушаваща поради интензивността си. Дори ние тримата на терасата високо над арената се почувствахме заплашени от нея.

Миноецът направи друг жест и сбралите се отново нададоха глас. Този път обаче звукът беше див, изпълнен с примитивен гняв. След това завесите, които висяха от тавана на пещерата бяха дръпнати встрани и разкриха две решетъчни врати в скалната стена, по една от двете страни на амфитеатъра. Присъстващите повишиха глас до трескаво очакване. Дори червеноробите жреци се присъединиха към крясъците, но в тях имаше и допълнителен елемент. Звукът вече не беше молитва и коленопоклонничество. Беше рев на похотлива възбуда, на плътска похот и садистично насилие.

През процепа в завесите измарширува фаланга облечени в зелено амазонки. Бяха накичени с разкошни диадеми, целите покрити с ярки пера от фламинго. Вдигнатите им щитове бяха направени от щавената кожа на крокодил и се припокриваха, за да прикрият нещо в средата на формацията им. Стигнаха до средата на арената и спряха. След това, по предварително уговорен сигнал, редиците им се разтвориха и разкриха принцесите ми.