Уилбър Смит - Пустинният бог

Хванати за ръце, Техути и Беката стояха и в пълна почуда се взираха в ревящата тълпа в амфитеатъра над тях. На главите си носеха венци от бели рози.

Но те бяха и единственото им облекло. Като изключим цветята, бяха напълно голи. Сториха ми се много мънички, крехки и почти като деца. Амазонките се обърнаха като една и излязоха с маршова стъпка от арената, оставяйки Техути и Беката сам-самички на средата.

Ревът на публиката заля двете ми любимки и те се раз- трепериха. Върховният минос се изправи на крака и тътенът заглъхна отново до тишина. Той бавно обърна глава така, че златната му маска да гледа към отвора в задната стена на храма, който рамкираше далечния силует на планината на Кронос, и гласът му се извиси, когато поде заклинанието за призоваване на бога си. Не различавах нито дума в този рев и животински вой, който отекваше от вътрешността на шлема му.

Смисълът на словата му обаче не можеше да се сбърка, още повече че управникът извади масивен бронзов меч от инкрустираната със скъпоценни камъни кания на колана си. Беше дълък колкото моя ръст. С него в ръка миносът се обърна към двете голи момиченца на жертвеника под трона си.

Най-сетне за първи път започнах да различавам същинските думи, които произнасяше, макар че бяха разкривени от закрилата главата му маска и допълнително замазани от ехото, което се връщаше от каменните стени.

- Любими и единствени Кроносе! Ти, който си първи сред боговете! Аз съм твой син, семе от слабините ти, плът от плътта ти и кръв от кръвта ти! Хилядолетия наред съм ти служил! Хиляди лета съм те обичал и съм ти се кланял! Днес отново стоя пред теб и съм готов да ти се закълна във вярност! Донесъл съм ти жертва, за каквато свещената ти душа копнее! Девича кръв от царици съм ти налял да пиеш! Девича плът от царици съм ти поднесъл да хапнеш! Излез в земното си обличие и участвай в пиршеството, което съм ти приготвил. Убивай! Яж!

Върховният минос вдигна меча и насочи острието му към решетката на тунела, който се намираше пред Техути и Беката.

Двойните порти се отвориха, но вътрешността на прохода остана тъмна. Взирах се натам, но отначало не видях нищо отвъд прага. После вътре се мярна движение - там имаше нещо толкова огромно и зловещо, че надхвърляше рамките на човешкото въображение.

Беката писна и се вкопчи в по-голямата си сестра, а лицето и пребледня от ужас. Техути я прегърна покровителствено и по-малката принцеса се притисна с все сили към нея. Двете полека заотстъпваха назад.

Напрегната и тежка тишина обгърна арената и целия свят отвъд. Тътнещият глас на вулкана затихна внезапно. Земята под нас се успокои. Струваше ми се, че дори великият бог Кронос бе очарован от драмата, която се разиграваше в собствения му храм.

Тишината бе нарушена от гневно говеждо пръхтене и тропот на грамадни копита по посипаната с пясък пътека. Мъжки зубър се втурна през прохода и излезе на арената. Публиката избухна в диви приветствия, които го заковаха рязко на място, а предните му копита се забиха в пясъка и вдигнаха облак прах.

Всички други попадали пред очите ми зубри неизменно бяха нашарени на черни и тъмнокафяви ивици, но този тук беше бляскаво бял като пяната на гребена на разрушителната вълна, разбила на парчета град Кносос. Очите му горяха като шлифовани рубини. Залюля масивната си глава, търсейки върху какво да съсредоточи гнева си, и тялото му сякаш още повече набъбна от ярост.

Колосалните му рога бяха бели като слонова кост. Върховете им блестяха в черно и бяха остри като копия. На ширина разстоянието помежду им стигаше два пъти колкото разперените ръце на мъж.

Накрая тварта втренчи поглед върху двете голи момичета насред арената и наведе глава. Огромната гърбица между плешките на звяра сякаш се наду още повече от ярост и той започна да копае земята.

Внезапно по размера и цвета му, както и по аурата на зло, която витаеше около него, осъзнах, че това не е обитател на планините и горите, а нещо, излязло от огнената геена на вулкана, за да приеме жертвата от името на демоничния си господар.

Чудовището изпухтя срещу плячката си. Горната му устна се надигна да оголи дълги кучешки зъби - зъбите на хищник, не на тревопасно.

- Донесъл съм ти царска кръв от девици да пиеш. Донесъл съм ти царска плът от девици да хапнеш! - подкани Върховният минос това същество. - Убивай! Пий!

Отърсих се от ужаса, който заплашваше да ме парализира.

- Зарас! Хюи! - повиших глас, за да надвикам оглушителния рев на минойската публика. - Трябва да слезем долу да ги защитим. Използвайте завесите, но се спуснете долу!