Уилбър Смит - Пустинният бог

- Подозирам, че ми приписваш твърде голямо благородство - свих рамене аз. - Може и да те изненадам...

Но, разбира се, той знаеше, че възраженията ми са неис- крени. Ухили ми се в отговор и подхвърли:

- Нека направя едно предложение... Позволи ми да ти покажа как можем да се уверим, че тези свине никога отново няма да пуснат стрела или да размахат меч срещу фараона и любимия ни Египет. Тогава би могъл да ги освободиш, както ти диктува съвестта, господарю.

- И как предлагаш да постигнем това? Ще ги помолим да дадат честната си дума и ще им гласуваме доверие? - Бях раздразнен от безплодността на този разговор. Горях от нетърпение да се кача на борда на „Безчинство“ и да се върна обратно в Крит, където се намираха принцесите ми. Вече бях намислил да освободя пленниците веднага щом отплаваме.

- Само още минутка от времето ти, умолявам те! - Накати кимна към група от собствените му Морски хора, които стояха на стража до коленичилите пленници. Те извлякоха един от хик- соските колесничари напред и го хвърлиха по лице на пясъка, с ръце все още вързани зад гърба. Капитанът на „Гълъб“ се изправи над него и извади меча си. Нареди: - Вдигни палци, човече! - и пленникът се подчини колебливо.

С двоен замах на острието Накати отсече палците и на двете му ръце при втората фаланга. Пленникът изрева от болка и отчаяние, а кръвта плисна от чуканчетата и отрязаните му пръсти паднаха, гърчейки се на пясъка.

- Готов съм да се закълна, че този човек никога повече няма да размаха меч или да опъне лък срещу Египет - каза Накати.

Зяпахме го стреснати и в мълчание в течение на няколко секунди, преди всичките ми хора да избухнат в доволен смях.

След това, преди да успея да се намеся, Зарас пристъпи напред на свой ред. Извади меча си и пъхна острието му под отпуснатия пенис на мъжа.

- А ето и начина да се убедим, че никога няма да изнасили египетска жена или някое от новородените ни деца!

С един замах на острието нагоре отряза члена в точката, където израстваше от слабините на пленника. След това го наниза на острието на оръжието си и го метна във вълните, които ближеха брега, с думите:

- Жертвоприношение за Посейдон, бога на морето, ако приеме това гнило парче свинска плът!

Войниците около мен се развикаха одобрително, но гласът ми беше по-висок от техния:

- Незабавно спри с тази бруталност, Зарас! Прибери меча си! Принизяваш се до нивото на хиксоските животни!

Зарас пъхна острието си обратно в ножницата, но когато се обърна към мен, беше вирнал брадичка и очите му горяха досущ като моите.

- Господарю мой, на корабите ни няма място да ги вземем в робство - противопостави ми се той. - Ако освободиш тези животни непокътнати, колцина още от хората ти ще заколят по- нататък? Колко от жените и децата ни ще умрат?

Гневът ми бавно затихна под упоритата му логика. Осъзнах, че собственият ми разум е замъглен от спомена ми за осакатяването, което ми бе нанесено от ножа на кастратора. Колебаех се да позволя същата жестокост да бъде допусната спрямо друго човешко същество, независимо колко зло и чудовищно е по душа. Поех си дълбоко дъх, за да се успокоя, и след това настроих гласа си така, че да прогоня гнева от него.

- Има истина в думите ти, Зарас. Склонен съм да те пресрещна на средата. Ще отрежем палците им, но ще оставим чеповете им на Сет да се задави с тях! - Нарочно използвах детинска обида, за да назова пенисите. Опитвах се да намаля напрежението, което бе възникнало помежду ни. Всички около нас, начело с Хюи, се разсмяха открито и Дилбар посегна към слабините на Акеми.

- Чепчето ти не е ли засъхнало, а? Не си виждал зряла хра- лупка, откак отплавахме от Кримад!

Хората ми са хлапета по душа. Насилих се да се усмихна заедно с тях. Но когато се обърнах отново към Зарас, усмивката бе слязла от устните ми.

Младежът се взираше злостно в мен. Постепенно над редиците ни се възцари тишина. Чуваха се единствено вятърът и стенанията на ранения пленник, който се гърчеше на пясъка. Когато Зарас заговори отново, гласът му бе студен и ясен. Разнесе се над всеки от нас и смрази сърцата ни.

- Сестрите ми бяха на седем и на осем годинки, когато хик- сосите прегазиха селото ни. Баща ми беше с полка си. Хиксо- сите изнасилиха първо майка ми, а после и двете ми сестри, редуваха им се половин ден. Бях на пет годинки, но успях да избягам и да се скрия в нивите, откъдето гледах всичко. Когато свършиха с тях, захвърлиха майка ми и сестрите ми в пламъците на къщата ни, докато бяха още живи и пищяха! - Той си пое дълбоко дъх и след това ме попита: - Какво ще пожелаеш да сторя сега?