Уилбър Смит - Пустинният бог

Очевидно хиксоските дърводелци бяха копирали дизайна на нашите египетски возила. Подобренията в традиционните хиксоски машини бяха огромни. Корпусите бяха изплетени от малаканска тръстика и бамбук, много по-леки и по-гъвкави от тези от борови и кедрови дъски. Колелата бяха със спици, а не плътни, правеха се по-бързо и бяха по-издръжливи.

Тези превозни средства бяха прясно лакирани и толкова плътно наредени, че осите им се допираха. Поляхме ги щедро с масло за лампи, което бяхме донесли с нас за тази цел. Когато хвърлихме върху тях горящи факли, пламъците запрескачаха от возило на возило - превръщаха ги в пепел за времето, нужно на жаден човек да изпие чаша хубаво вино. Радвах се да ги видя изгорени, вместо строени срещу мен, защото щяха да представляват превъзходни врагове.

Веднага щом се оправихме с хиксоските колесници, водачите на Атон ни отведоха до кавалерийските им редици. Състояха се от почти две хиляди коня, затворени в изплетени от тръстика конюшни.

Едно нещо - вероятно единственото, - което съм склонен да призная на хиксосите, е превъзходството им в коневъдството. Тези животни очевидно бяха внимателно развъдени и подбрани, след това отгледани с любов и тренирани до съвършенство. Обичам конете и ги предпочитам пред всяко друго животно, включително и пред хората. На един кон най-малкото може да му се има доверие.

Подкарахме към плажната ивица на залива конете, където бяхме изкарали корабите си. Не бях сигурен какво да правя с табуна. Две хиляди глави са сериозно количество. Нямахме място за тях на корабите си, дори и ако прибавим ескадрата на Накати.

Когато един от офицерите му даде предложение да заколим тези великолепни животни, но да не им поволим да бъдат заловени отново от хиксосите, имах чувството, че всеки нерв и сухожилие в тялото ми пламват от несправедливостта на подобна идея. Обърнах се към Накати с въпроса:

- Нима няма да се намерят сред твоите екипажи петдесет души, които да разбират и обичат конете?

- Има толкова, господарю! - Той ясно виждаше колко съм вбесен.

- Прати ми ги тогава, Накати! Ще разделя табуна помежду им. След това всеки от тях ще се опита поотделно да заведе животните си на юг до египетска земя. Ще се движат по различни пътища. Ще платя по един сребърен дебен за всеки кон, който доставят до имението ми в Мехир. Ако някой от петдесетте загине при този опит, ще се грижа за вдовицата и децата му до- живот. Кълна се!

За по-малко от час Накати успя да събере нужните доброволци. Те теглиха чоп за дела си от заловените животни и след това ги подкараха в сгъстяващия се здрач, разделяйки се в движение на по-малки групи.

Някои бяха решили да прекарат конете си през Сахара и да се опитат да заобиколят от запад хиксоските позиции, за да достигнат любимия ни Египет. Други възнамеряваха да преминат през нилската делта, да преплуват с конете си през каналите на голямата река, за да стигнат до синайския полуостров от изток, преди да завият на юг по бреговете на Червено море и оттам да се доберат до Тива.

Гледах ги как потеглят и произнесох страстна и трескава молитва към Хор и Инана, като ги помолих да бдят над конете ми по време на опасното пътуване, което им предстоеше.

Сега вече можех да обърна внимание на затворниците.

Общо с гарнизона на колесничното звено и оцелелите от битката в Зинския залив бяхме заловили 793 хиксоски колесни- чари и моряци. Зарас и Накати бяха строили пленниците ни в дълги редици, коленичили на брега високо над линията на при- боя. Бяха съблечени голи и ръцете им бяха вързани зад гърба.

Стояха мрачни и тъжни като хора, чакащи в подножието на бесилото да ги призове палачът.

- Какво да правим с тези нещастни твари? - поинтересувах се за мнението на Накати и офицерите ми.

Никой от тях не прояви особен интерес по темата. Корабите ни, които бяха пострадали в битката, бяха набързо ремонтирани и пуснати на вода. Онези, които не можеха да се поправят, бяха запалени и горяха на плажа. Битката беше проведена и спечелена. Всички умираха от негърпение да се качат на борда и да отплават, преди през дюните с вой да нахлуят нови хиксо- ски орди, жадни за кръв и мъст.

- Избий ги - предложи Хюи безцеремонно.

- Съгласен съм - кимна Зарас. - Да ги изтрепем всичките!

Каза го на хиксоски и достатъчно високо, за да го чуят най-

близките пленници и да разберат.

- Чудесен съвет - даде мнението си и Накати. - Ако ги оставим да си идат, утре ще се върнат да убиват хората ни и да изнасилват жените ни! - И другите изръмжаха одобрително, но той вдигна ръка, за да привлече вниманието им, и продължи нататък. - Почитаеми Тайта, аз обаче те познавам достатъчно добре, за да съм сигурен, че никога не би се съгласил с нашето много разумно предложение. Никога не би убил хладнокръвно човек, който ти се е предал.