Уилбър Смит - Пустинният бог

Бяха присъствали и когато му свалих оковите и му върнах командването на „Гълъб“. Така че знаеха, че е един от нас, и не се поколебаха да му кажат накъде съм тръгнал и каква е целта на плаването ми към Зин.

Накати се помота в пристанището на Кримад точно толкова, колкото да зареди с вода и провизии от склада ми. После, почти три часа след изгрев, отплава отново с флотилията си, за да ме догони - но аз имах осемчасова преднина.

Разбира се, на този етап нямаше как да знам, че Накати ме следва с най-високата си възможна скорост. Напротив, не бях получавал никакви вести от него, откакто го бях пуснал на голо доверие. Сега бях склонен да съжалявам за това прибързано решение. Започвах да мисля, че ме е измамил и се е завърнал към ролята си на принц на Морския народ и че никога повече няма да ми попадне пред очите, освен може би от другата страна на размахан меч.

Едва много по-късно научих за събитията, които описвам тук, както и че Накати е спазил споразумението ни. И всичкото това време му е било необходимо да набере екипажи за корабите си сред редиците на пиратите и свободните търговци, които съставяха племето на Морския народ.

Поглеждайки назад, е редно да призная, че е трябвало да му имам повече доверие, но винаги съм вярвал, че Морският народ е неорганизирана сбирщина, на която и липсват редът и структурата на съвременния флот. Бях пропуснал да забележа факта, че много от пиратските принцове са обучени и опитни морски бойци, които само по силата на обстоятелствата са станали ренегати. От това следваше, че имат на свое разположение голяма и добре организирана разузнавателна мрежа, която със сигурност беше по-ефикасна, отколкото тази на моя стар приятел, почитаемия Атон. Накати държеше двойни агенти, загнездени сред хората на дебелия ми приятел, но имаше и собствени шпиони в главния щаб на хиксосите в Мемфис. Не се съмнявах, че е проникнал и в собствената ми мрежа. Чрез тези си източници беше в течение на кореспонденцията ми с Атон. Знаеше за намерението ми да нападна хиксоското депо за колесници в Зин и знаеше, че и хиксосите са наясно с тези ми планове. Накати обаче нямаше гълъби, които да ми прати с предупреждение. Налагаше се да дойде лично, за да ме спаси от катастрофата, само дето беше закъснял.

С „Безчинство“ дебаркирахме на африканския бряг в пред- утринния здрач на петия ден след напускането на Кримад. Бях го насочил съзнателно по курс с леко отклонение на запад. Нямаше жив навигатор, способен да плава с кораб пет дни, без да вижда земя и да пристигне при цел, определена с такава точност като, да речем, залива на Зин. Да дебаркирам на сушата от източната страна на залива, беше опасно. Бреговата линия близо до нилската делта беше гъсто населена. Щяха да ни забележат веднага щом се покажехме на хоризонта. Западният бряг в близост до Сахара беше обитаван нарядко от номадски бедуински племена.

И което беше по-важно, можех да се уверя твърдо в местонахождението ни веднага щом видех сушата. Без колебания дадох заповеди на флотилията да завие по ред наляво и да се насочи в колона напред, оставяйки пустинята плътно от дясната ни страна. Плавахме три часа успоредно на брега, преди да стане ясно, че дори съм се престарал с нарочната грешка. В конкретния момент за мен това представляваше сериозно притеснение за мен, но се оказа голям късмет. Отклонението даде на Накати извънредно нужното време, за да навакса разстоянието между двете ескадри.

Най-сетне се изравнихме с входа към Зинския залив, който разпознах по стърчащите носове, прикриващи вътрешността на входа му от север. Дадох заповед за бойна формация и се понесохме през входа на залива.

Хиксосите ни очакваха. Връхлетяха вкупом върху нас веднага щом преминахме между носовете на Зинския залив. Сигурно от сто левги наоколо по брега и от делтата на Нил бяха събрали всичко, годно да плава. Гмежта не можеше да се преброи. Имаше лодки с миниатюрните размери на катери и масивни като единствената трирема, която водеше нападението срещу флотилията ни. Най-близките кораби закриваха онези зад тях - по-големите заслоняваха по-малките. Но на пръв поглед набързо прецених, че има поне двадесет и пет хиксоски кораба, противопоставящи се на нашите шест.

Палубите на всички гъмжаха от въоръжени войници. Шлемовете им, кирасите, мечовете и щитовете сияеха под лъчите на изгряващото слънце. Бойните им викове и предизвикателства се разнасяха ясно над водата, докато се засилваха да ни пресрещнат.