Уилбър Смит - Пустинният бог

Ранният утринен вятър духаше силно от открито море, през входа на залива и право в гърба на ескадрата ни и в лицата на хиксосите. Това ме спираше да сменя курса и да се опитам да избягам по пътя, по който бях дошъл.

От друга страна, хиксоските кораби се бяха насочили точно срещу вятъра, толкова плътно сближени, колкото корпусите им позволяваха. Те се мъчеха да плават, едва-едва удържайки курса си. Нашите шест кораба се носеха напред с вятър, издул до пръсване платната, и бяла пяна, кипнала под носовете. Дузина замаха на греблата стигаха, за да ни достигнем до пълна скорост за тараниране.

Виждах ясно, че палубите на вражеските кораби са така плътно натъпкани с хора, че стрелците им трудно опъват лъковете заради натиска на тела и щитове. Да, но Зарас и Хюи, Аке- ми и Дилбар, както и останалите ми капитани, се бяха възползвали прекрасно от далеч по-оскъдния екипаж на корабите ни. Още преди да минем между носовете в залива и да се натъкнем на засадата, стрелците ни бяха подготвени за неочаквана опасност. Вече бяха сложили тетивите на лъковете и стрелите им бяха положени в близост. Веднага щом обсегът между враговете и предните ни кораби се скъси достатъчно за далекобоен изстрел, Зарас даде заповед за стрелба. Вятърът, който идваше откъм кърмата, беше наш съюзник - даваше ни предимство от над сто ярда. Стрелците ни бяха в състояние да опънат десет пъти, преди хиксосите да смогнат да прицелят стрела достатъчно високо, че да стигне до нас.

Гъстият облак от наши стрели обсипа палубите им и взе щедри жертви. Писъците на ранените се извисяваха над глухите удари на забиващите се стрели.

Вражеската трирема беше почти два пъти по-голяма от който и да е кораб от ескадрата ми, но при тези неподходящи условия на вятъра размерът и беше по-скоро слабост, отколко- то предимство. Видях, че поддава пред поривите. Грамадният бронзов таран на носа и вече не сочеше заплашително към нас. Щом се отклони от курса, оголи сглобките си и средната част, където корпусът и тройните и редици дълги гребла бяха най- уязвими за нашето нападение.

- Таранирай я, щом се завърти! - викнах на Зарас и той скочи да изпълни заповедта ми.

Барабанчиците ни увеличиха ритъма до скорост за атака. Гребците на пейките ни бяха свежи и горяха от желание. Дърпаха греблата, докато очите им не изпъкнаха в очните орбити. Тласкан от поривите на вятъра и напора на греблата ни, „Безчинство“ се метна напред. Подканих Зарас да не спира с фините настройки на носа ни така, че бронзовият връх на та- рана винаги да сочи към най-уязвимата точка в корпуса на три- ремата.

Изблъскахме встрани по-мъничките хиксоски катери и товарни лодки, които се намираха между нас и нашата мишена, и в последния момент, преди да ударим триремата, Зарас извика командата:

- Прибери греблата!

Гребците ни едновременно изтеглиха греблата и с оглушителен трясък бронзовият ни таран, оформен като орлова глава с остра човка, се заби в копуса на триремата и я преобърна през борда и. Виковете на екипажа и се сляха с пукота на греди и цепенето на гребла. И двете и мачти се строшиха на нивото на палубата. Корпусът се преобърна отвъд точката на равновесие. Вода блъвна през зиналите гребни редици. Робите, приковани към пейките, се удавиха почти незабавно, а войниците, струпани на горната палуба, се изсипаха в морето през планшира на потъващия кораб.

Силата на удара ни събори със Зарас на палубата на „Без- чинство“. Галерата ни се закова на място във водата, така че, когато успяхме да се изправим на крака, по-малките хиксоски лодки бяха успели да се струпат наоколо и да накачат абордаж- ни куки по бордовете ни. Въоръжените им войници вече се катереха трескаво по „Безчинство“, виейки като вълча глутница, нападаща трупа на елен. Прииждаха и през двата ни борда, размахали бойни брадви и развъртели мечове. Бяхме обкръжени.

Двамата със Зарас и другите офицери на палубата образувахме кръг, гръб до гръб, обърнати с лице навън. Бяхме отлични бойци с меч, които се бяха сражавали заедно при най-различни случаи. Превъзхождахме по умения хиксоските нападатели с техните бесни удари и груби дърварски хватки. Но колкото и бързо да ги посичахме, нови и нови нахлуваха през бордовете на „Безчинство“ и заемаха местата им.

Почти веднага палубата под краката ми стана хлъзгава от кръвта и ръцете ми потънаха в кървища до лактите, но хик- соските варвари продължаваха да ни нападат и да умират. От дясната ми страна Зарас сякаш беше непобедим, но аз бързо се уморих. Ръцете ми натежаха и краката ми изгубиха грацията и пъргавината си.