Уилбър Смит - Пустинният бог

Продължих с разпита:

- И си абсолютно сигурна, че никоя от тези четиридесет жени не се е върнала в сарая, така ли?

- Напълно съм сигурна. Знаем за всичко, което се случва в нашата част на двореца.

Поумувах върху отговорите и. Имах неприятното усещане, че пропускам нещо от огромно значение.

- Четиридесет съпруги тръгват заедно и никоя не се завръща - промърморих на глас.

- Вече ти го казах, Тайта! - отвърна Локсия със страдалче- ско изражение. - Техути иска да знае къде се намира Зарас в момента. Дали е в Кримад, или е на патрулно плаване с кораба си? Иска да му изпрати подарък. Дали ще може да му го занесеш?

Престорих се, че не съм чул какво ме пита. Бях твърдо ре- шен да не допусна да ме въвлекат в подобна интрига. Вместо това продължих да ровя в интересуващата ме тема:

- Кога напуснаха съпругите сарая?

- По обед в деня на земетресението - озъби ми се нетърпеливо Локсия. - Не ти ли го съобщих вече?

Взирах се в нея, докато мислите ми препускаха в опит да останат в крак с кривулиците и обратите в разговора ни.

- Искаш да ми кажеш, че Медноглавия е обезчестявал четиридесет девици насред земетресение? - попитах.

- Така излиза - изкикоти се тя. - Да ти кажа, много бих искала да гледам! - Тя се изправи. - Вече ми е време да тръгвам, иначе амазонките може да не ме пуснат обратно в двореца. Да предам ли на момичетата съобщение от теб?

- Кажи им, че ги обичам повече от всичко на света.

- Ами мен? - нацупи се Локсия драматично.

- Не ставай алчна. Вече си имаш един старец, който те обича, Локсия!

- Не е толкова стар - възрази тя. - Даже си е доста млад и е много богат. Възнамерява да се ожени за мен, само почакай и ще видиш!

След като тя си тръгна, поседях в усамотение на терасата, обмисляйки всичко, което ми беше казала. Не успявах да извлека никакъв смисъл от думите и, а същевременно се притеснявах, мъчеше ме усещане за надвиснала катастрофа.

Искаше ми се да побързам да се върна в Кримад и да се потопя в подготовката за битката заедно със Зарас и Хюи - бях сигурен, че това ще ме разсее. Налагаше се обаче да съм близо до гълъбарника на посланик Торан, докато не се завърнеше някоя от птиците, занесени от Приятеля на Атон в Тива.

Бях на съвещание с Негово благородие адмирал Херакал и подчинените му, когато пред охраняваните врати на щаба му избухна малка патърдия.

- Какво има? - изрева Херакал с глас, който отекна в огромните зали на адмиралтейството. - Наредих да не ни безпокоят!

Капитанът на стражите отключи полираните кедрови порти и премина през тях с поклони и порой извинения.

- Лорд Торан от Висшия съвет е пратил съобщение. Твърди, че е от особена важност и незабавно трябва да бъде предадено в ръцете на почитаемия Тайта, египтянина.

Херакал ми хвърли многозначителен неодобрителен поглед и вдигна ръце в подигравателно отчаяние:

- Пусни вестителя! И като си започнал, вземи направо да пускаш куцо и сакато. Давайте, нарушавайте заповедите ми всеки път когато ви щукне идеята да го правите!

Бързо се изправих на крака да защитя стражника, който се бе присвил пред гнева на Херакал.

- Длъжен съм да поема пълната отговорност, Ваше адмиралско благородие! Очакам вест от особено значение от източниците си в Египет!

- Всички ще изчакаме, докато ви скимне да ви стане удобно, почитаеми Тайта! - Без да спира да си мърмори под нос,

Херакал се надигна от мястото си и се отправи към прозорците, където се изправи, загледан в планината Кронос на отсрещната страна на залива.

Грабнах съобщението от треперещата ръка на капитана.

Представляваше плътно навито руло от жълта коприна, не по-голямо от горната става на кутрето ми и почти безтегловно. Когато го развих, видях, че е дълго колкото ръката ми и плътно покрито с кодираните символи, които двамата с Атон бяхме измислили. Те имаха множество предимства пред всеки друг писмен език - както като компактност, така и като обхват и точност на значението, каквито предоставяха.

Бързо прочетох съобщението и вдигнах очи към адмирала, преди да е имал време да състави и произнесе следващото си оплакване.

- Ваше адмиралско благородие, имам прекрасни новини. Предоставя ни се възможност да нанесем удар в сърцето на общия ни враг. Гораб от Хиксос е събрал кавалерийска сила от над хиляда колесници в долината Сур на западния бряг на нилската делта.

- Познавам този район! - възкликна Херакал и обърна гръб на прозореца, а тонът му бе се променил. - Намира се по протежение на брега на Средно море между градовете Зин и Дуара.