Уилбър Смит - Пустинният бог

- Как се казваш, приятелю? - Попитах го, докато готвачът ми ни сервираше стриди и пържоли от риба тон, а аз вадех дървената тапа от амфора с етруско вино.

- „Приятел“ не е по-лошо име от всички други - ухили ми се гостът. - И е значително по-добро от онова, с което ме е кръстила майка ми.

- Как е общият ни познат? - смених темата.

- Дебелее - отвърна Приятеля. - Праща ти поздрави и дарове... - отиде до купчината със захвърлените си дрипи и порови в тях в търсене на свитък папирус, зашит в един от подгъвите. Донесе ми го. Докато го развивах, му посочих храната. Капитанът се настани на масата и нападна вечерята с апетит.

Прегледах папируса и веднага видях, че представлява действаща „Бойна наредба“ на хиксоската флота. В допълнение, Атон беше набелязал онези мишени в делтата на Нил, които смяташе за най-ценни за моето внимание.

Откъде шамбеланът се беше сдобил с подобен документ, не исках дори да се опитвам да гадая. Навих го отново. Заслужаваше да му отделя цялото си внимание, въпреки че вероятно беше остарял със седмици.

- Стана дума, че си ми донесъл дарове, Приятелю?

- Донесох ти четиридесет и осем куриерски гълъба. Намират се в клетки на кораба ми... - стори ми се доволен от себе си.

Развих отново писмото на Атон и го проучих щателно.

- Дебелакът пише, че ми праща сто птици - отвърнах мило. - Какво е станало с другите петдесет и две?

- Свършихме храната.

- Изял си ми пилетата? - чак се засрамих от поведението му. Той сви рамене и се ухили без притеснение. Повиках Зарас. Когато той влезе, му казах: - Веднага върви на кораба на този негодник. Ще намериш на борда четиридесет и осем гълъба. Донеси ми ги незабвно, преди да изчезнат загадъчно.

Зарас не зададе въпроси, а побърза да изпълни заповедите ми.

Посетителят ми си наля нов бокал от скъпоценното ми вино и ми отдаде чест с него.

- Хубаво вино. Комплименти за вкуса ти. Нашият дебел приятел иска да му пратиш сходен подарък, за да може вие двамата да си общувате по-редовно.

Обмислих предложението му само за момент. Знаех, че посланик Торан има голям гълъбарник в Кносос.

- Откъде мога да съм сигурен, че птиците ми ще стигнат до него, без също да бъдат изядени от чакали и хиени?

Капитанът дори не примигна при тази така точно прицелена обида.

- Ще му ги предам лично - естествено, ако някой от прекрасните ти кораби е в състояние да ме прекара отсреща и да ме остави на брега в някоя необитаема част от нилската делта.

- Мога да се справя още по-добре, Приятелю - отвърнах, а той наклони въпросително глава. - В момента тук, в кримад- ското пристанище, има търговска картагенска дау. Капитанът и вечеря с мен снощи. Смята да се завърне в Картаген през хиксоското пристанище Розета в делтата, отплава след четири дни. Както знаеш добре, султанът на Картаген и цар Гораб от Хиксос са в неутрални отношения. Мога да уредя да плаваш с този търговец чак до Розета. Ще вземеш със себе си сто гълъба, които са били излюпени на Кносос и ще имат желание да се върнат в гълъбарника си веднага щом бъдат освободени. Така ние с дебелака след съвсем кратко време ще разполагаме с пряка връзка.

- Убеден съм, че той ще се зарадва на подобно развитие. Вие двамата може даже да се порадвате на възможността да изиграете няколко партии бао по гълъбовата поща.

Сметнах за неуместен опита на Приятеля да се пошегува, а интимното му познание за личните ми дела - за изнервящо. Никога не се отпускам напълно в компанията на подобни тайни агенти. Те са опасна и лукава сбирщина. Как да се довериш на човек, готов да ти изяде гълъбите?

Докато чаках Торан да ми прати гълъби от Кносос, накарах да изведат в дълбоки води разпадащата се дау, с която Приятеля бе пресякъл морето от Египет, и да я потопят, преди да е предизвикала любопитството на хиксоските агенти, за които бях сигурен, че тук, на Крит, гъмжи от тях. Седемте членове на екипажа му пратих на гребните пейки на „Безчинство“.

Четири дни по-късно, когато картагенският търговец отплава за Розета в делтата, Приятеля беше на борда му заедно със сто здрави и дебелички гълъба от гълъбарника на Торан.

Преди картагенецът да изчезне зад южния хоризонт, пуснах един от гълъбите на Атон да се върне в родното си място, понесъл съобщението ми с благодарности за подаръка, като го осведомих за реципрочния дар, който Приятеля превозваше към Розета от мое име. Завърших с вест за първия си ход с камъните за бао - освобождаването на моя конник от западния замък. Тази схема винаги караше Атон да губи почва под краката.