Уилбър Смит - Пустинният бог

- По единствения начин, по който могат да бъдат умилостивени боговете - отвърна събеседникът ми, свивайки рамене с изражение на превъзходство. - С жертвоприношение, разбира се!

Ако не беше предупреждението на Торан, можех и да престъпя опасната граница с въпроси за естеството на Върховния минос, но си прехапах езика. Началникът на пристанището ми обърна гръб и потъна в оживено обсъждане с помощниците си на това до каква степен бурното море ще засегне риболова.

Останах с неудобното и неприятно знание, че убийството на зубъра от мен и божественият изблик на гняв от страна на Кронос са били твърде близо едно до друго, за да са просто съвпадение.

Какво жертвоприношение за умилостивяване на Кронос е използвал Върховният минос, чудех се аз.

До утрото на следващия ден вълните вече не прехвърляха защитните вълноломи на Кримадския залив и Зарас и Хюи бяха в състояние да продължат подготовката си за морската ни кампания срещу хиксосите.

Четири дни по-късно в Кримад пристигнаха шестте три- реми, предоставени ми от вицеадмирал Херакал. Оказа се, че били отнесени на изток от силното вълнение - озовали се почти до остров Кипър. Изчирпали до дъно бъчонките си с прясна вода и гребците им бяха почти напълно капнали.

Дадох на критските екипажи три пълни дни почивка и се уверих, че са добре заредени с храна, маслиново олио и вино в разумни количества. Възстановиха се бързо. Когато времето за почивка изтече, започнах съвместни упражнения на двете флотилии.

Езикът се оказа основният проблем, с който се сблъскахме, но се погрижих на борда на всеки кораб да има поне по двама преводачи и сигналните флагчета да означават едно и също както на минойски, така и на египетски.

И двете флотилии се състояха от добре тренирани и опитни моряци и само след седмица те изпълняваха сложни маневри: плаваха в строй и образуваха бойни линии. Минойците бързо научиха как да свалят колесници и пехотинци през прилива и как да качват отново хора, коне и колесници, след като извършат нападението си.

Щом екипажите им придобиха опит, взаимното доверие и дружбата между египтяни и критяни също процъфтяха. Изковавах от двете флотилии забележителна малка бойна сила. Скоро осъзнах, че вече съм в състояние да ги стоваря върху хиксосите. Разбира се, основната ми грижа беше да реша къде биха могли да нанесат най-големи щети.

Доброто разузнаване печели битки много преди да полети първата стрела или да бъде изваден от ножницата си първият меч.

След това без предизвестие малък и почти разпадащ се търговски платноход нахлу през входа на кримадското пристанище. Платното му бе прокъсано и петносано. Корпусът му бе нашарен като зебра от екскрементите, изхвърляни от екипажа през борда. Дрипавият му екипаж от осем души трескаво се бореше да го задържи на вода. Приличаха повече на просяци, от- колкото на моряци. Корабът им не развяваше знамена и газеше дълбоко, почти на точката на потъване. Нямаше пират, хапнал и трошица морска сол, който да го погледне втори път - което вероятно и беше причината да преживее пътуването оттам, откъдето идваше.

От друга страна, аз не съм толкова наивен и арогантен като обикновените корсари. Корабчето беше в прекалено съсипано състояние, за да не е предизвикано нарочно. Още преди да ме е лъхнал вятърът, можех да надуша от него да се носи миризмата на стара лисица. Наредих на Зарас да пусне пет от нашите лодки, пълни с хора и натоварени с оръжия, и да се качи на борда му незабавно.

Веднага щом нападателните ни лодки наближиха входа на пристанището, странната дау сви платното си и вдигна египетския флаг. Зарас я извлече в залива и я върза на кея, да не би да потъне междувременно.

Дрипавият капитан беше доведен на брега, понеже пожелал да говори с почитаемия Тайта. Появих се, озъбен театрално, и наредих да го нашибат с двайсет камшика, за да му наместят акъла, тъй като няма право да поставя каквито и да е условия в този лагер. Нещастникът падна на колене, опря чело в камъните на пристана и с лявата си ръка направи разпознавателния знак. Двамата с Атон бяхме използвали този знак още преди години, по времето, когато и двамата бяхме роби.

Отмених заповедта за бой с камшик и вместо това безцере- монно завлякох капитана в каютата си на борда на своя флагман „Безчинство“. Веднага щом се озовахме там, освободих стражите си и наредих на слугите да донесат гореща вода, за да се измие пленникът, и чист хитон, за да смени смрадливите си парцали.