Уилбър Смит - Пустинният бог

Въобще не приличаше на кротко предъвкваща вечерята си крава. Изразих изумлението си с вик, равен по сила на крясъците на Уага.

Чудовището сведе глава, демонстрирайки ни смъртоносно заострените си рога, и в същото време разрови пръстта с предното си копито, разхвърляйки чак над гърба си буци мека горска почва. След това се втурна надолу по склона като лавина, трошеше храсталаците, все още втренчило поглед в мен.

Бях в капан на тясната пътека, без път за бягство и без пространство за маневри или завой. Нито пък имах време да извадя меча или да опъна лъка си.

Конят на Уага се паникьоса и се опита да потърси спасение в бягството, поради това изнесе ездача си право на пътя на нападащия зубър. Дори в лицето на надвисналата смърт обаче дребосъкът се оказа способен на невероятен подвиг. Вълнената му хламида беше навита на топка и вързана за седлото. Той я дръпна и с рязък замах я развя като знаме. Накрая я метна върху главата на бика. Така и не разбрах дали това е било намерението му поначало, но наметката се закачи върху наведените рога и се уви около муцуната на звяра, като напълно го заслепи.

Дори изгубил от поглед коня и ездача, зубърът инстинктивно замахна към тях с масивните си рога. Видях върха на единия рог да пронизва гърдите на Уага под дясната мишница и да го промушва целия. Показа се от противоположната страна на тялото, между ребрата.

Бикът разтърси глава и тялото на роба литна високо във въздуха. Все още заслепен, звярът замахна отново и този път удари коня и го събори на земята.

След това обаче побеснелият зубър вече напълно изгуби ориентация. Въртеше се без посока из шубрака, блъскаше се в стволовете на дърветата и се опитваше да се отърве от хлами- дата, която все още закриваше очите и рогата му.

Уага ми беше спечелил безценни секунди, в които имах време да извадя крака от дяланите дървени стремена и да скоча от седлото на земята. Вече държах лъка в ръка и му поставих тетивата с едно-единствено движение.

Колчанът остана привързан за седлото ми, но винаги нося две свободни стрели, пъхнати в колана, за случаи като този. Поставих едната и опънах тетивата, задържайки за момент напъна на извития лък от дъбово дърво.

Бикът сигурно беше ме чул или подушил. Той завъртя чу- товното си тяло и се обърна към мен. Все още въртеше глава насам-натам или в опит да ме открие, или да отметне наметалото, което продължаваше да омотава рогата му. Изчаках, докато в нервното си пристъпване не разкри дясното си рамо, и не разголи гърдите си отпред. След това пуснах стрелата. Стрелях кажи-речи от упор и тя придоби огромна скорост и пробивна сила. Изчезна цялата в гръдния кош на зубъра, оставяйки поди- ре си само малко входно отверстие, от което бликна струя ярка кръв, изпомпвана от сърцето.

Втората ми стрела улучи един пръст по-нагоре, но на същата линия. Бикът се олюля заднешком и отстъпи крачка, преди да залитне и сляпо да се юрне през шубрака. Вслушах се как троши фиданките по пътя си по склона на планината. Секунди по-късно падна. Трупът му се сгромоляса на земята със солиден тътен. Чуваше се как се гърчи в храсталака, а задните му крака подритваха спазматично. Накрая издаде скръбен смъртен рев, който отекна в скалите.

Отне ми само миг да дойда на себе си. След това първо изтичах до мястото, където беше паднал Уага. Един поглед ми стигаше, за да видя, че е изкормен като току-що уловена риба тон. Кръв бликаше от зейналата рана, но още докато коленичех до него, шуртящият и поток намаля. Очите му бяха широко отворени, но зениците им се бяха завъртели навътре в черепа, а устата му зееше отворена. Той беше отишъл далеч отвъд помощта, която можех да му окажа.

Конят му беше паднал до него. Бедното животно беше окър- вавено при гърлото. През пробития гръклян въздухът бълбукаше в дробовете му. Освен това виждах, че и десният му преден крак е счупен - през кожата стърчаха назъбени парчета кост. Изправих се над него и извадих меча си. Ударих между ушите на коня право в мозъка и го убих на място.

Сменните коне все още бяха вързани за седлото на мъртвия скопец на Уага. Заведох ги до най-близкото дърво и ги завързах за него. След това отидох да намеря собствените си кон и резерви. Те не бяха отишли далеч - открих ги да пасат на съседна полянка в гората. Отведох ги обратно до мястото, където бях оставил другите, и ги вързах за същото дърво.

Когато свърших с тази задача, се запързалях и затътрих надолу по склона до падналия зубър. Обиколих огромния труп, възхищавайки се отново на размера му. Сега вече разбирах ужаса, който бе обзел Уага. Това беше едно от най-страховитите животни, които можех да си представя. Беше ни нападнало без ни най-малко предизвикателство от наша страна.