Уилбър Смит - Пустинният бог

Тази вечер се прибрах в новия си дом, изтощен духом и обезкуражен. Едва вкусих от сервираното ми печено агнешко, което готвачът ми беше приготвил. Обаче гарафа от превъзходното вино, което Торан ми беше подготвил в мазето, ми даде силата да издържа и утрото на следващия ден ме завари да препускам по склона, отново на път към адмиралтейството.

Бяха нужни всичките ми способности да се пазаря, както и малко съдействие от Торан, но на десетия ден най-сетне успях да събера флотилия от шест почти нови триреми. Вицеадмиралът с колебания прати под мое командване опитни минойски офицери, които да плават на тях, и за екипаж - корави наемници, събрани сред варварските племена на Северна Италия. Тези хора се наричаха латини или етруски. Торан ме увери, че били превъзходни моряци и зловещи бойци. Със сто и двадесет такива диваци на борда на всяка трирема бях убеден, че ще можем да се противопоставим на всеки кораб в хиксоския флот.

Наредих на новите си капитани да преплават около острова до пристанището на Кримад, където Зарас и Хюи бяха хвърлили котва с моите шумерски биреми, готови да излязат в морето. Оттук насетне това щеше да е основната ни оперативна база - от нея щяхме да нанасяме удари по врага, който се намираше на шестотин левги на юг, на пет дни плаване при благоприятни ветрове.

Сутринта, след като ескадрата ми от прясно придобити триреми отплава от Кносос, двамата с Уага потеглихме в пред- утринния здрач към Кримад с цел да изпреварим корабите. Следвайки инструкциите ми, Уага оседла два от конете ни, а четири други поведохме на дълги юзди. Би трябвало да сме в състояние да ги сменим веднага щом онези под нас покажеха първи признаци на умора.

Торан беше ме предупредил, че тук-там се срещат банди крадци, които се крият в горите, покриващи планините във вътрешността на острова. С тези сведения наум носех къс меч в ножница, увиснала на кръстосания ми колан, и дългия си извит лък, преметнат на дясното ми рамо.

Като роб Уага имаше забрана за носене на истинско оръжие, но беше снабден с прашка и кожена кесия с обли речни камъни. Бях го виждал с тази играчка да убива високолетящи птици, както и да сваля петнист елен, нападнал лехите със зеленчуци. Сигурен бях, че е способен да пукне също толкова успешно и черепа на бандит.

Потеглихме преди изгрев - веднага щом стана достатъчно светло да се вижда неравният път. Уага се оказа умел ездач, напълно способен да се държи наравно с мен. Знаеше всеки завой и кривулица и всяко разклонение на пътеката. Яздеше от дясната ми страна и ме упътваше с животинско сумтене и посочване с ръка.

За начало пресякохме напряко през подножието на Ида, насочвайки се към проход на изток от най-високия връх, който все още беше покрит със сняг дори и толкова късно през лятото. На тази височина големите горски дървета бяха изсечени, за да осигурят гориво за ковачниците и пещите на работилниците. Разрухата ме натъжи. Секачите не бяха пожалили ни едно дърво.

Най-сетне стигнахме девствените гори на по-голяма височина и препуснахме сред величествените стволове на дървета, издигали се гордо още по времето, когато боговете са били млади. Горните им клони бяха преплетени високо над главите ни, засенчвайки пътеката помежду им с прохладна катедрална кротост. Тропотът на копитата на конете беше приглушен от дебелия килим от зелен мъх. Съпровождаха ни единствено песните на птиците и крясъците на дребните горски животинки. Пояхме конете си при потоци, които течаха бистри и чисти като планинския въздух и леденостудени от топенето на снега.

Спряхме на една горска поляна в подножието на планината да погледаме как Хелиос, богът на слънцето, подава златната си глава над източния хоризонт.

Това бяха свещени земи - мястото, където се е появил на бял свят Кронос, бащата на всички богове, и подир него са се родили и дъщерите, и синовете му. Долавях присъствието и по- душвах уханието им в сладкия въздух и сред горските ухания. Беше странно да си толкова близо до безсмъртните. Може би изострената ми чувствителност се дължеше на родствената кръв, плискаща се в собствените ми вени, за която Инана за пръв път ме бе осведомила. След това си напомних твърдо, че богинята почти със сигурност е плод на собствените ми сънища и че съм жертва на своето глупаво суеверие. Изнервях се, че образът и се завръща при мен толкова настоятелно.

Решително изтласках Инана от мислите си и докато се опитвах да го сторя, чух ехото от благозвучния и смях. Сън или богиня - знаех, че тя е наблизо, и смелото ми решение се разпадна.