Уилбър Смит - Пустинният бог

Тя послушно вдигна полите на зелената си туника и ми показа идеалната си вулва.

- Можеш да я пипнеш, ако желаеш, почитаеми. Но само ако си готов да пожертваш ръката си в името на тази привилегия... - амазонката се усмихна с ръка на дръжката на меча си, предизвиквайки ме да направя опит.

Поклатих глава и се обърнах отново към Торан:

- Кога ще мога отново да видя момичетата си?

И сам можех да чуя умолителната нотка в гласа си.

- Мразя да съм човекът, който трябва да ти даде отговор на този въпрос, тъй като той е „никога“ - отвърна Торан твърдо. - Никой мъж, освен Върховния минос, няма да види лицата им никога повече... до деня на тяхната смърт.

Когато по-късно се връщах назад към този миг от върховете на новонаучената мъдрост, осъзнавах, че последната част на изказването му е била прикрито предупреждение, но бях толкова потресен от току-що сполетялата ме загуба, че дори не го долових.

Четирите амазонки вдигнаха забулените ми принцеси на крака и ги отведоха. Локсия ги последва, но се обърна през рамо и зашепна твърде тихо, за да я чуя, макар да го прочетох по устните и:

- Ще ги пазя с цената на собствения си живот!

Не можех да се сдържам повече и тръгнах напред, за да спра този фарс, но Торан ме хвана за ръката и ме удържа.

- Ти не си въоръжен, Тайта. Тези амазонки са тренирани убийци. Те не познават милост.

Стоях и ги гледах как си отиват. Виждах ясно, че Беката плаче, под воалите цялото и тяло трепереше. Техути, напротив, пристъпваше към непознатото като героиня.

В стената отвъд абаносовия трон безшумно се отвори врата. С болезнено отчаяние проследих как момичетата ми изчезват през нея.

Имах чувството, че животът ми е свършил. Те ме бяха напуснали завинаги - онези две съкровища, които дълги години бяха основната причина да продължавам да живея.

Посланик Торан знаеше колко дълбоко съм привързан към поверениците си и колко горчиво страдам от загубата си. Сега настъпи моментът, в който доказа, че се е превърнал в мой истински приятел. Зае се с грижата да ме преведе през странните сложни ритуали на минойското общество. Беше наредил в двора зад двореца да ни чака колесница. С нея ни закараха по кривуличещия път до голямото имение, разположено на склона на планината над градската част на Кносос. Това щеше да бъде египетското посолство - за мен в ролята на посланик.

Докато се изкачвахме, Торан поддържаше лек разговор, а за да отвлича вниманието ми, показваше ми забележителности- те на ширналия се под нас град. Сред тях бяха военноморският щаб и огромният комплекс на правителствените сгради, с помощта на които Върховният минос управляваше своята огромна империя.

- Начело на правителството ни е Държавният съвет, който се състои от десет управители, назначени от Върховния минос. Задълженията и отговорностите им обхващат всички аспекти на нашата държавност - от богослуженията на бог Кронос, които са задължителни за всички граждани, та чак до плащането на данъци, което не е въпрос на избор... - Торан се изкиска при тази си шегичка. - Другите важни министерства са адмиралтей- ството, търговският департамент и армията.

С усилие се постарах да отблъсна болката от загубата си и да се съсредоточа върху тази жизненоважна информация. Дори успях да допринеса за разговора.

- Разбира се, цял свят е чувал за минойския флот, който е в пъти по-добър от този на другите народи, но не знаех, че имате и сериозна армия.

- Армията ни е съставена от почти петдесет хиляди добре обучени мъже - каза ми гордо Торан.

- В името на Хор, това сигурно е по-голямата част от общото ви население! - възкликнах аз изумен.

- Всички старши офицери са минойци, но нисшите чинове и редовите войници са наемници. Основната маса от собственото ни население са умели занаятчии, а не войници.

- Вече разбирам... - тези сведения ме възхищаваха. - И съм убеден, че превъзходният ви флот е в състояние много бързо да превози тези бойци до всяка точка, където е необходима тяхната намеса.

Торан ми изброи имената и задълженията на всеки от старшите военни офицери. След това обсъдихме силните и слабите страни на тези високопоставени господа поименно.

- Някои от тях са умели и способни бойци, но мнозина от останалите виждат само дъното на собствените си кесии, коремите си или слабините си...

Когато обаче се опитах да разпитам Торан за още информация за Върховния минос и за естеството на съществото, скрито зад златната маска, той започна да се озърта неспокойно като подплашен кон и побърза да смени темата с кратко предупреждение: