Уилбър Смит - Пустинният бог

- Много сериозна обида - lese-majeste 34, наказуемо със смърт е да се обсъжда личността на Върховния минос. Стига ти да знаеш, че той въплъщава духа на нацията ни. Този път ще взема предвид факта, че си задал въпроса от незнание, но те предупреждавам да вземеш извънредно присърце думите ми, Тайта!

И двамата изпаднахме в неловко мълчание, докато заобикаляхме каменистите кривулици на планината и внезапно стигнахме до постройката, която бе предоставена на мое разположение. Сградата беше голяма, но като всички други, които бях видял досега - мрачна и грозна. Нямаше градини да разкрасяват масивните и сиви стени. Вместо това беше заобиколена от изкусни асмалъци, качени на дървени решетки.

Домашната ми прислуга се беше строила пред главния вход да ме приветства, макар че тяхното „Добре дошъл!“ беше също тъй глухо, както и стените зад гърба им.

- Естествено, роби са - вметна не на място Торан. - На всички са им отрязани езиците и гласните струни, така че да не те притесняват празните им приказки.

А и за да не мога да науча нещо интересно от тях, помислих си, макар че не споделих на глас прозрението си.

- Това е Бес 35, твоят иконом - той ми посочи едър мъжага с приятна усмивка. - Разбира египетски, но по понятни причини не го говори. Него търси за всичко, което ти е необходимо.

Торан напредваше бързо, повел ме на обиколка на новия ми дом. Стаите бяха просторни, но аскетични. Личните ми вещи и допълнителни дрехи бяха докарани от залива още преди да пристигнем. Бяха разопаковани, изпрани и спретнато подредени в покоите, където щях да живея. В съседство със спалнята ми имаше библиотека с над сто големи свитъка, подредени по полиците.

- Това е пълната история на Минойската империя, голяма част от нея е написана от мен. Надявам се, че би могъл да я сметнеш за полезна - обясни Торан и след това ми посочи ниско писалище в средата на стаята. - Тук ще намериш мастила и четки, както и празни свитъци папирус с високо качество, всички - за твоя лична употреба. Ще бъда в състояние да уредя доставката на посланията ти до всяка точка на света.

- Много мило от твоя страна, Торан! - Благодарих му с най-сериозно изражение, но под нос се усмихнах и наум довърших предложението му: „Естествено, само след като си направим копия от писмата“. Наясно бях, че дори неговото приятелство и доброта си имат своите граници.

- В мазетата ще намериш петдесет амфори отлично вино - продължи той. - Ще се подменят веднага щом бъдат изпити. Всяка заран от залива ще ти пращат прясна риба и месо. Двамата готвачи са превъзходни, знам го от личен опит. Специално за теб съм ги подбрал!

Отидохме в конюшнята и там главният коняр се просна в краката ми. Гърбът му бе нашарен с пресни следи от камшик.

- Стани, друже! - Скрих истинските си чувства зад приятелския тон. Навремето и аз съм бил роб и добре помня целувката на камшика. - Как се наричаш?

Той с усилие изгърголи отговора си. Забавен дребосък ми се стори, определено не беше критянин.

- Уага? - повторих звука и той избухна в смях. - Много добре, Уага, покажи ми конете си!

Робът изтича пред мен, издавайки нечленоразделни, но ентусиазирани звуци през празното си гърло.

В малкото дворче зад конюшнята имаше осем превъзходни жребеца. Уага им подсвирна и те веднага дойдоха при него, пръхтейки от удоволствие. Той даде на всеки по една малка печена царевична питка от кожената кесия на кръста си. Щом конете му се доверяваха, бях готов да последвам примера им, поне докато ми докажеше, че греша. Конете обикновено са отлични съдници на човешкия характер.

- Съвсем скоро ще ми се наложи да яздя до Кримад, на южния бряг. Ще ми трябва водач да ми покаже пътя. Познаваш ли го?

Уага закима категорично.

- Имай готовност - предупредих го. - Няма да знаем предварително кога тръгваме и ще яздим здравата!

Той се ухили. Струваше ми се, че вече сме в много добри отношения.

На следващата сутрин станах преди изгрев слънце и закусих набързо, преди да препусна по склона на планината към адми- ралтейството. Прекарах целия ден там в спорове и преговори с вицеадмирал Херакал 36и неговите подчинени, без да постигна почти нищо. Те ми предложиха осем изгнили биреми, които очевидно бяха прекарали много години в ролята на търговски кораби и вече бяха достигнали границата на полезния си живот. С тях очакваха да подчиня хиксоските орди. Научих, че минойските генерали са кисели и недоволни от живота и са особено враждебно настроени към непознати и чужденци. Единственият, когото бях срещнал досега и представляваше изключение от това правило, беше посланик Торан. Той беше толкова дружелюбен и мил, че повече щеше да му отива да се е родил египтянин.