Уилбър Смит - Пустинният бог

Насочих коня си надолу по стръмния склон към пристанището на Кримад, загнездено в каменистия южен бряг на Крит. Все още оставаха два часа до обед. Бяхме направили отличен преход.

Дори на разстояние от двайсет левги си представях, че съм в състояние да различа голите мачти на шумерските си кораби, сгушени в залива. Когато се обърнах на седлото и погледнах назад, откъдето бяхме дошли, видях вулкана, в който беше затворник бог Кронос. Той доминираше над водния северен хоризонт. От върховете му близнаци се издигаше кротка струйка кремав на цвят дим. Усмихнах се. Богът беше в добро настроение.

Уага се беше възползвал от тази кратка пауза в пътуването ни да слезе от седлото и да клекне зад най-близкото дърво. Самият факт, че го беше сторил, беше показател, че преди да го вземат в робство, сигурно е бил човек с добър произход и маниери. Само най-ниската и проста класа мъже и жени пръскаха водата си прави.

Внезапно Уага скочи на крака, оставяйки полите на хитона да се спуснат около коленете му, и взе да сочи място на земята, близо до това, където беше стоял, и да издава нечленоразделни сумтежи и хрипове. Беше толкова притеснен, че се спеших и побързах към него, за да проуча причината за тревогата му.

Меката почва в основата на дървото беше толкова неравна и разровена, че ми потрябваха няколко секунди, за да различа грамадно раздвоено копито, отпечатано в пръстта. Беше многократно по-голямо от онова, което оставят млекодайните крави в собственото ми имение Мехир на брега на Нил.

Коленичих да премеря тези следи и ми се наложи да разперя дясната си ръка, напрягайки пръстите и палеца си до крайност. Едната ми длан не беше достатъчна. Принудих се да разтворя и двете си длани над единия отпечатък от копито, за да го покрия целия.

- В името на Сет Зловредния, що за чудовище е оставило тези следи? - избълвах изумлението си пред Уага.

Не можах да извлека смисъл от отговора му. Той повтори същия звук с повишен тон, обвивайки се с ръце и треперейки в пародия от страх. След това се обърна, изтича към коня си и се покатери на седлото. Даде ми знак да яхна и аз своя, стрелкайки междувременно страхливи погледи към гората около нас. Възбудата му беше заразна и аз скочих на гърба на собствения си кон и го пришпорих напред.

Опитвах се да намеря разумно обяснение за тези гигантски следи от копита. Размерът им ми се струваше по-скоро фантастичен, отколкото реален - поне докато не си припомних масивните черепи и рога на зубрите, които бях виждал сред ловните трофеи на цар Нимрод във Вавилон. Обаче той се беше сдобил с тях в далечните планини Загрос на североизток от река Еф- рат, на половин свят от този мъничък, гъсто населен остров.

Струваше ми се твърде невероятно в тези прелестни гори все още да се скитат живи диви зубри - освен ако не бяха защитени с декрет на Върховния минос. Може би той беше обявил, че чудовищните твари са под царска защита, понеже са хералдическо животно на минойския народ и свещен символ на бог Кронос. Сребърната маска, която миносът носеше, приписваше известна достоверност на тази версия. Аз обаче се съмнявах дали ще е особено разумно да се опитвам да я обсъдя дори с Торан. Той вече ме беше предупредил да не се мъча да надзъртам много-много в делата на минойския управник.

Погледнах към Уага. Той все още беше възбуден. Потеше се и долната му устна трепереше. Люлееше се напред-назад в седлото и стрелкаше храсталаците от двете страни на пътеката с притеснени погледи. Започваше да ме дразни. Дори ако в тези планини съществуваха диви зубри, необичайното му поведение беше безпочвено.

Като оставим настрана големия му размер, зубърът все пак е просто крава, а кравите са кротки същества. Тъкмо се канех да скастря Уага и да го призова към внимание, когато той остро изпищя. Излязъл от осакатеното му гърло и уста, звукът беше толкова неочакван, че аз се стреснах.

Конят му се блъсна толкова силно в моя, че ако реакцията ми не беше незабавна, щях да бъда хвърлен от седлото. Възстанових равновесието си и му се скарах. Но Уага ломотеше от страх и сочеше към храсталака над пътя, който следвахме.

- Успокой се, идиот! - Креснах му аз и се задавих, понеже успях да различа надвисналия над нас в гората огромен, тъмен силует. В първия момент го помислих за част от каменния склон на самата планина. Но след това помръдна и вече бях в състояние да го обхвана с поглед.

Несъмнено представляваше живо същество.

Конят ми беше висок шестнадесет педи в холката, но ми се налагаше да се наведа назад в седлото и да погледна нагоре в очите на това същество. Очите му бяха огромни. То втренчи в мен мрачен поглед като процеп към Ада. Грамадните му кам- бановидни уши се наведоха напред, настройвайки се към виковете на Уага. На раменете си имаше гърбица като на камила. Рогата му се разтваряха настрани на широчина като двете ми разтворени ръце. Бяха дебели и заострени, досущ бивните на слон, какъвто съм виждал в двореца на фараона в Тива.