Уилбър Смит - Пустинният бог

- Как преживя бурята нашата флотилия?

Докато се спускахме надолу по планината, се постарах да обсъждаме само морски проблеми. Преструвах се, че не забелязвам сигналите с ръце, които Хюи изпращаше на Зарас и неговите също така старателни откази да им се подчини. Когато се озовахме пред кримадското пристанище обаче, полковникът не беше в състояние да се сдържа повече и гърчейки се от притеснение, изтърси:

- Чудехме се дали не ни носиш някакви съобщения, почитаеми.

- Съобщения? - намръщих се аз. - От кого очакваш да получиш вест?

- Може би от двореца... - той сам си прехапа езика.

- Очакваш съобщение от Върховния минос ли? - Престорих се на неразбрал. Въпросителните погледи и на двамата обаче бяха тъй жалостиви, че въпреки здравия си разум ги известих: - Не, нищо не ви нося, но вече вероятно сте чули, че принцесите Техути и Беката са омъжени и двете за минойския монарх и са настанени на сигурно място в царския харем. И двамата изпълнихте дълга си и ще бъдете високо възнаградени. Ще сведа всичко това до знанието на фараона при първа възможност. Знам, че ще ви бъде благодарен! - И със следващото си поемане на дъх продължих: - Сигурен съм, че се питате защо съм пристигнал без никакви придружители. Случи се инцидент, по време на който слугата ми беше убит от диво животно. При първа възможност искам да пратите погребална група в планината да намери останките му и да му осигури достойно погребение...

Продължих да говоря и да издавам заповеди, без да им дам възможност да задълбаят по темата за принцесите. Не исках да призная, че нямам връзка с момичетата, нито имам представа как се чувстват в сарая.

Когато стигнахме до пристанището, останах потресен от откритието, че дори от тази страна на острова, която беше защитена от вулканичните изблици на връх Кронос, морето бе кипнало до такава степен, че бурните вълни заливаха вълнолома и връхлитаха през пристаните на нивото на палубите. Зарас и Хюи обаче бяха взели всички възможни мерки да обезопасят корабите си. Бяха ги вързали двойно за каменните кейове с най-дебелите котвени въжета, които началникът на пристанището беше способен да осигури, и ги бяха окичили с дебели намотки от въжета, за да им попречат да се блъскат един в друг и в стените на кея.

Бяха оставили само котвена вахта на борда на всеки кораб. Всички други членове на екипажите бяха намерили укритие в един празен склад на брега като гости на управителя. Той се наричаше Поимен 37и беше типичен миноец, меланхоличен и песимистичен.

Първата нощ покани мен и офицерите ми на вечеря. Бях изненадан от този акт на гостоприемство. Едва по-късно открих, че той не е само управител, но и полковник в минойските тайни служби и че пишел доклади за всички египтяни, които редовно изпращал на началниците си в Кносос.

Храната, която готвачът му ни сервира, беше пресолена и преварена. Виното беше разредено и кисело. Разговорът - на ежедневни теми и скучен, отнасяше се за земетресението и предизвиканите от него бурни вълни. Силно се нуждаех от разсейване, така че попитах присъстващите като цяло:

- А каква е причината за тези земетресения и вулканични изригвания?

Никой от присъстващите не хранеше съмнение, че те са наказание за местните заради престъпления или обида, нанесена на боговете.

- Че какво престъпление може да е толкова сериозно, за да доведе до толкова ужасно наказание? - попитах наивно и ми беше много трудно да си наложа сериозно изражение, докато слушах изброяването на разнообразни и абсурдни отговори, които покриваха пълния набор човешки недостатъци и божествена арогантност.

След малко дори това изгуби привлекателността си, така че поисках да знам:

- А по какъв начин можем да се извиним на боговете за простъпките си?

Всички обърнаха глави към управителя, най-старшия присъстващ представител на Върховния минос. Той си придаде поучително изражение и надуто поде:

- Не ни подобава да тълкуваме волята на боговете. Само Върховният минос, да се свети името му до края на вечността, е способен на такава премъдрост. Но ние можем да се радваме на знанието, че Негово върховно Величество вече е определил причината за този божествен гняв и ще го компенсира напълно! - Той наклони глава и се вслуша в отзвуците от бурята отвъд стените на склада. - Ето! Вятърът утихва. Гневът на боговете вече е бил умилостивен. Утре по това време моретата ще бъдат тихи и планините - спокойни.

- А как Върховният минос успява да успокои толкова лесно боговете? - не се отказвах аз да проучвам темата.