Уилбър Смит - Пустинният бог

Напълно разбирах и защо цар Нимрод се хвалеше със стотицата подобни зверове, взети за ловни трофеи, както и защо ми- нойците го бяха избрали за хералдически символ на народа си.

Коленичих внимателно до трупа, изпълнен с уважение към този забележителен противник и наясно колко близо до смъртта ме бе отвел той. Развих окървавената хламида на Уага от рогата му, сгънах я и я пъхнах под мишница. След това се изправих и със свит юмрук отдадох чест на мъртвия бик, преди да му обърна гръб. Той беше противник, достоен за моите стрели.

Върнах се до мястото, където лежеше трупът на смелия Уага, и избърсах кръвта от лицето му. Увих го в собствената му хламида. След това го преметнах през рамо и се изкачих по клоните на едно от горските дървета, където го настаних - намираше се достатъчно високо над земята, за да го спася от мършоядите, до- като успея да му уредя погребение, каквото му се полага.

Поседях до него на дървото и изрекох кратка молитва, поверявайки го на грижите на неговия личен бог, който и да е той. След това отново се спуснах на земята.

В мига, когато краката ми докоснаха земята, тя потрепери под мен толкова силно, че почти изгубих равновесие. Хванах се за ствола на дървото, за да остана на крака. Короната му силно се вълнуваше - клоните му шибаха и се вееха. Когато вдигнах глава, в лицето ми се посипаха листа и клечки. Помислих си, че тялото на Уага може да се размести, но го бях заклещил здраво.

Около мен цялата гора се разтърсваше яростно. Самата планина танцуваше. Носеше се тътнещ рев и когато погледнах нагоре, от връх Ида тъкмо се отчупи огромен къс гранит и с въртене и търкаляне полетя към долината.

Конете бяха се паникьосали. Изправяха се на задни крака и тръскаха глави, докато се бореха с юздите и се мъчеха да се откъснат от въжетата си. Заолюлявах се към тях по тресящата се земя. Успокоих ги и им заговорих нежно. Имам си подход към конете, така както и с повечето птици и животни, и успях да ги успокоя и да ги накарам да легнат на земята, с което ги спрях да не хукнат и да не паднат или да се наранят.

После погледнах на север, над залива на Кносос и през открито море към двата вулканични върха на Кронос.

Богът беше бесен. Бореше се да се освободи от веригите, с които синът му Зевс го беше оковал. Дори от това разстояние ревовете му бяха оглушителни. Дим, пара и огън бълваха от отворите на планинската му тъмница и затъмняваха целия северен хоризонт. Виждах как хвърля в небето камъни с размер на градски къщи.

Чувствах се мъничък и безпомощен пред лицето на такъв катаклизмичен гняв. Дори лицето на Хелиос, слънцето, бе скрито от нас. Мрачно отчаяние обгърна света. Самата земя трепереше от страх. Сярна смрад изпълни въздуха.

Седях до конете, заровил лице в скръстените си ръце. Дори аз се боях. Страхът ми бе набожен и благочестив. Няма място или убежище на този свят, където може да се избяга от гнева на боговете.

Бях убил чудовищно рогато същество, което е алтер егото на самия бог. Несъмнено гневът на Кронос бе насочен към мен заради богохулната ми и обидна постъпка.

Богът бесня в течение на час и после на още един, а след това слънцето достигна пладне и гневът му секна, тъй както бе наченал. Серните облаци се разбягаха, планината се успокои и мирът се завърна на света.

Вдигнах конете, качих се на седлото и поведох върволицата животни надолу по планината, подбирайки пътя си през натрошените клони и дребните свлачища от камъни и буци пръст, които богът бе изтърсил от планината.

Преди три дни бях пратил на Зарас вест да очаква пристигането ми. Много преди да стигна пристанището на Кримад, видях двамата с Хюи да препускат по пътя към мен. Познаха ме отдалеч и с викове на облекчение пришпориха конете си в галоп. Когато стигнаха до мен, дръпнаха юздите и скочиха на земята. Почти ме смъкнаха от седлото и един през друг ме за- прегръщаха. Кълна се в любовта си към Хор и Хатор, че когато Зарас ме пусна от смазващата си меча прегръдка, в очите му наистина блестяха сълзи и той ми каза:

- По едно време бяхме сигурни, че най-накрая сме се отървали от теб. Но дори и самият Кронос не можа да ни свърши тази услуга!

Разбира се, собствените ми очи бяха сухи, но бях благодарен, че наоколо няма други, които да присъстват на това лигаво зрелище.

- Пристигна ли вече ескадрата минойски бойни кораби в Кримад? - Опитах се да върна другарите си към разумните теми.

- Не, Ваше благородие - Зарас съумя да изтрие усмивката от лицето си. Посочи надолу към морския хоризонт: - Както виждаш, морето беше побесняло от земетресението. Почти със сигурност са били отклонени от курса. Предполагам, че ще се забавят няколко дни.