Уилбър Смит - Пустинният бог

- Точно така - потвърдих. - През последната година моят фараон и комондор Кратас са съсредоточили офанзивата си по западния бряг на Нил. Те са напреднали на север чак до Мери- довото езеро, което е само на осемдесет левги на юг от Зин...

Разстлах на масата жълтия копринен квадрат. Херакал и хората му се събраха около него. Атон беше написал съобщението си от едната страна, а от обратната беше начертал подробна карта на Северен Египет, на която имаше нанесено и разположението на армиите - както хиксоската, така и египетската.

- Източникът ми докладва, че Гораб планира мащабна флангова маневра, с която да заобиколи източната граница на Египет и да нанесе удар по изнесената ни напред линия тук, в Кам... - посочих на копринената карта. - Това е хитър план, но събраната му в Зин армия е извънредно уязвима на нападение откъм морето. Струва ми се, че Гораб все още не знае за нашия общ флот, който в момента очаква в Кримад точно такава възможност.

- Казваш, че Гораб разполага с хиляда колесници? - поиска да знае Херакал. - Това значи, че има поне три хиляди колесни- чари. Ще те превъзхожда многократно в жива сила. Ако узнае какви са плановете ти, ще те размаже при опита да го нападнеш.

Почуках с пръст по жълтата коприна:

- Да, Гораб наистина държи събрани в Зин хиляда колесници, но източникът ми твърди, че все още не е изпратил за тях екипажи от основните си сили, които се сражават с фараона и комондор Кратас при Меридовото езеро. В момента излиза, че колесниците се пазят от по-малко от петстотин души... - прочетох цифрите от коприненото съобщение на Атон. - Петстотин души и два пъти повече коне.

Херакал замислено приглади мустаците си.

- Това приблизително се равнява на силите на собствената ти армия.

- Флотилията ми е готова за отплаване и може да стигне в Зин за шест дни - преди Гораб да успее да доведе останалите си хора. Мога да стоваря колесниците си в тила им и да ги нападна, преди да осъзнаят, че сме наблизо. Ще имаме предимството на пълната изненада, което струва повече от хиляда напълно оборудвани колесници.

- Ще ти го кажа направо, почитаеми Тайта, идеята ти не ми харесва. Ситуацията ми се струва твърде спретната и благоприятна. Намирисва ми на капан. Но Върховният минос ти е дал независимо командване. Не се нуждаеш от моето разрешение за подобна малоумна атака.

- Тогава няма и какво повече да обсъждаме, Ваше адмиралско благородие. Благодаря за съвета и добрите пожелания и с ваше разрешение - довиждане!

Препусках сам през планината и пришпорвах конете до предела на възможностите им. Пристигнах в Кримад час преди залез и открих, че и Зарас, и Хюи са в конюшните. Останаха потресени, че ме виждат, но изненадата им се превърна в дивашка радост, когато споделих с тях какво съм намислил.

- Качвайте конете на борда, докато е още светло - казах на Хюи. - Зарас, вземи колкото хора са ти необходими и преди да отплаваме, провери дали колесниците са здраво закрепени на борда на всички кораби!

Крещейки заповеди на подчинените си, двамата се втурнаха да изпълняват нарежданията ми.

Отидох в гълъбарника, който беше новият дом на онези от птиците на Атон, преживели опасното пътуване от Египет. Избрах двата най-дебели и силни сред тях и привързах едно и също съобщение за крачетата им. След това един по един ги целунах по главите и ги подхвърлих високо във въздуха. Те обиколиха залива по четири пъти, за да се ориентират, поеха на юг-югоизток и изчезнаха в сгъстяващия се здрач. За тях нощният полет щеше да е най-безопасен. Ястребите и соколите не ловуват през тъмните часове. Но бях дублирал съобщението си до Атон, за да се подсигуря двойно.

Бях го помолил за водачи, които да ни чакат на брега на Зин след шест дни. Те трябваше да ни посрещнат на избрания пристан и да ни заведат до сборището, където цар Гораб държеше колесниците си.

Час преди полунощ флотилията ми от шест галери напусна залива. Веднага щом излязохме в открито море, завихме на юг в колона, насочвайки се към Египет и към Зинския залив.

В мрака на предутринните часове се разминахме с ескадрата от дванадесет бойни галери, предвождани от Накати, принцът на Морския народ, и неговия кораб - „Гълъб“. Накати бързаше към Кримад да ме предупреди за блатото от измама и предателство, в което сляпо щях да нагазя с малката си флота.

Няколко часа след изгрев той достигна кримадското пристанище само за да открие, че съм изчезнал с корабите си. Бях оставил обаче петима души които, поради рани и болест, не бяха в състояние да плават с мен. Тези инвалиди бяха ме придружавали по време на пътуването от Сидон в Шумер, когато залових „Гълъб“ и оковах Накати за пейката на гребците.