Робърт Галбрейт - Копринената буба

– Аз пиша фентъзи романи с неочакван край – съобщи Катрин и на Страйк му се стори учудващо и забавно, че тя бе започнала да говори също като Фанкорт с репетирани, отмерени фрази. В ума му мимолетно пробяга въпрос колко ли хора, седящи сами с часове, докато пишеха историите си, се упражняваха да говорят за работата си през време на почивките и си припомни казаното от Уолдгрейв за Куин как имитирал интервюта пред химикалка. – Всъщност е фентъзи, примесено с еротика, но много литературно. И тъкмо там е проблемът на традиционното книгоиздаване, че не искат да рискуват с нещо, което не е виждано преди. Непременно трябва да се вмести в техните категории по продажби и ако съчетаваш няколко жанра, ако създаваш нещо съвършено ново, те се боят да поемат риска... Ето например Лиз Тасъл – Катрин изговори името, сякаш бе заболяване – казала на Оуен, че работата ми била твърде периферна. Но точно това е чудесното в независимото книгоиздаване – свободата...

– Да – намеси се Пипа, явно с отчаяно желание и тя да даде своя принос, – това е истината, за жанровата литература тъкмо независимото книгоиздаване може да е...

– Само дето аз не творя жанрова литература – леко намръщена я поправи Катрин, – тъкмо в това е въпросът...

– Но за моите мемоари Оуен беше на мнение, че е най-добре да следвам традиционния път – отбеляза Пипа. – Той проявяваше голям интерес към половата идентичност и много се впечатли от онова, което съм преживяла. Запознах го и с други транссексуални и той обеща да говори с редактора си за мен, защото вярваше, че при правилната намеса една история, каквато никога не е била разказвана...

– Оуен много харесваше „Саможертвата на Мелина“ – високо заговори Катрин. – Нямаше търпение да ме изчака да напиша нова порция. Всеки път, щом завършех глава, буквално я изтръгваше от ръцете ми, за да я прочете, и ми казваше...

Тя рязко спря по средата на излиянието си. Очевидното раздразнение на Пипа, че е била прекъсната, абсурдно бързо изчезна от лицето й. Робин отгатваше, че и двете внезапно си бяха спомнили как докато Куин ги е отрупвал с похвали и насърчения, през цялото време е извайвал образите на Харпия и Епицена на старата електрическа пишеща машина, насаме, скрит от настойчивите им погледи.

– Значи, е говорил с теб за работата си? – попита Страйк.

– Мъничко – с унил глас отвърна тя.

– Знаеш ли колко време работи над „Bombyx Mori“?

– Повечето от времето, през което го познавах – каза Катрин.

– Какво говореше за романа?

Настъпи пауза. Катрин и Пипа се спогледаха.

– Вече му казах – обърна се Пипа към Катрин с многозначително кимване към Страйк – как той ни разказваше нещо съвсем различно.

– Да – натъртено произнесе Катрин и скръсти ръце. – Не беше споменавал, че ще е нещо такова.

Нещо такова... Страйк си припомни кафеникавото лепкаво вещество, капещо от гърдите на Харпия. За него това беше един от най-отблъскващите образи в книгата. Хрумна му, че сестрата на Катрин бе починала от рак на гърдата.

– А описа ли какво ще представлява? – попита Страйк.

– Излъга – простичко отвърна Катрин. – Твърдеше, че щяло да бъде нещо от рода на писателско пътуване... разправяше как ние двете сме щели да бъдем...

– „Красиви изгубени души“ – вметна Пипа, на която фразата явно бе направила силно впечатление.

– Да – мрачно потвърди Катрин.

– Той чете ли ти от романа, Катрин?

– Не – отвърна тя. – Искал да бъде...

– О, Кат! – трагично изплака Пипа.

Катрин бе заровила лице в дланите си.

– Ето, вземи – меко продума Робин и й подаде хартиени салфетки от чантата си.

– Не – с дрезгав глас изрече Катрин, надигна се от канапето, отиде в кухнята и се върна от там с ролка домакинска хартия.

– Казваше – повтори тя, – че искал да бъде изненада. Този мръсник – процеди и отново седна. – Мръсник!

Избърса очите си, поклати глава и дългата й червена коса се развя, а Пипа започна да разтърква гърба й.

– Пипа ми каза, че Куин пъхнал екземпляр от ръкописа през вратата ти – обади се Страйк.

– Да – кимна Катрин.

Стана ясно, че Пипа вече си е признала тази недискретност.

– Съседката Джуд го видяла как го прави. Тя е любопитна простачка, постоянно ме шпионира.

Страйк, който преди малко бе пъхнал нова двайсетачка през процепа за пощата във вратата на любопитната съседка като благодарност, че го бе осведомила за пристигането на Катрин, попита:

– Кога е било това?

– В ранните часове на шести – отговори Катрин.