Робърт Галбрейт - Копринената буба

Вече бе измъкнала телефона си от джоба и погледна надолу към екрана. Страйк й бе пратил съобщение:

На балкона съм. Замръзвам.

Тя му отвърна.

Изчакай 5.

Всъщност й бяха достатъчни три минути. Омекнала от искреността и разбирането на Робин и подтиквана от насърчението на подплашената Пипа да пусне Страйк вътре, за да научи най-лошото, ако трябва, когато Страйк накрая почука, Катрин се понесе към вратата едва ли не с пъргавина.

С влизането му стаята сякаш се смали. До Катрин Страйк изглеждаше огромен и ненужно мъжествен. Тя разчисти креслото от коледната украса и когато той седна, то буквално се скри под него. Пипа се оттегли към далечния край на канапето и се настани на подръчника му, като мяташе към Страйк погледи, в които се четеше смесица от предизвикателство и ужас.

– Ще пиете ли нещо? – обърна се Катрин към Страйк с неговото тежко палто и крака четирийсет и шести номер, стъпили върху протрития й килим.

– Бих приел с удоволствие един чай – отвърна той.

Тя пое към мъничката кухня. Останала сама със Страйк и Робин, Пипа изпадна в паника и бързо я последва.

– Адски добре си се справила – промърмори Страйк на Робин, – след като предлагат чай.

– Тя е много горда, че е писателка – прошушна Робин на Страйк, – което означава, че го разбира по-добре от останалите хора...

Ала Пипа се върна с кутия евтини бисквити, така че Страйк и Робин мигом замълчаха. Пипа седна отново на мястото си в края на канапето и продължаваше да хвърля изкосо уплашени погледи към Страйк, в които, също както когато се бе сгушила в офиса им, личеше театралност и известна наслада.

– Много мило от твоя страна, Катрин – каза Страйк, когато Катрин донесе на масичката поднос с чай.

– Ела да седнеш тук, Кат – повика я Пипа и тя се настани неохотно на канапето между нея и Робин.

Първият приоритет на Страйк бе да запази крехкото доверие, което Робин бе успяла да внуши. Директна атака нямаше място тук. Ето защо той се впусна в реч, ехо на произнесената от Робин, в която намекваше, че властите са разколебани по повод ареста на Лионора и че разглеждат нови доказателства, като се въздържаше да споменава директно полицията, но подхвърляше, че в момента вниманието е насочено към Катрин Кент. Докато говореше, в далечината прозвуча сирена. Страйк увери домакинята, че за него лично тя е чиста от подозрения, ала че е източник на сведения, който полицията не е разбрала и използвала както трябва.

– Да, може и да сте прав за това – потвърди тя. Не можеше да се каже, че е разцъфнала под успокояващите му слова, но поне се беше отключила. Взе чашата си от масичката и процеди презрително: – Единственото, което ги интересуваше, беше сексуалният ни живот.

Страйк добре си спомняше, че според Анстис Катрин доброволно се разпростряла с информация по темата, без да й бъде прилаган никакъв натиск.

– Аз не се интересувам от вашия сексуален живот – заяви Страйк. – Повече от ясно е, че той... казано направо... не е получавал онова, от което се е нуждаел, у дома.

– Не беше спал с нея от години – отсече Катрин. Припомнила си снимките в спалнята на Лионора с вързания Куин, Робин сведе поглед към чая си. – Те нямаха нищо общо. Той не можеше да говори с нея за работата си, тя не проявяваше никакъв интерес. Той ни го е казвал... нали така? – обърна се тя към Пипа, приседнала на страничната облегалка до нея. – Дори не умееше да прочете книгите му както трябва. На него му бе нужен човек, с когото да комуникира на това ниво. А с мен можеше да разговаря истински за литература.

– И с мен – обади се Пипа и неочаквано се разприказва: – Интересуваше се от политиката на идентичността и си приказвахме с часове какво ми е причинило това, че съм се родила в погрешното...

– Да, все ми казваше какво облекчение е за него да разговаря с някой, който разбира работата му – заговори високо Катрин и удави думите на Пипа.

– Така си и мислех – кимна Страйк. – А в полицията въобще не са си направили труда да те разпитат за това, нали?

– Питаха как сме се срещнали и аз им казах. Беше в курса по творческо писане – отвърна Катрин. – Стана постепенно, той се заинтересува от моето писане...

– ...от нашето писане... – промълви тихичко Пипа.

Катрин заразправя подробно и Страйк кимаше с вид на силно заинтересуван от постепенното развитие в отношенията учител – ученик към нещо много по-интимно, при което Пипа постоянно ги бе съпътствала, както изглеждаше, и ги бе оставяла единствено пред вратата на спалнята.