Робърт Галбрейт - Копринената буба

Страйк осезателно долавяше колко напрегната и развълнувана беше Робин.

– Лампата пред външната ти врата работеше ли тогава?

– А, не, от месеци вече не свети.

– Тя говорила ли е с Куин?

– Не, само надникнала през прозореца. Било в два през нощта, не можела да излезе навън по нощница. Но тя го е виждала много пъти, като идваше и си отиваше. Знаеше как изглежда... – с хлипане изрече Катрин. – Бил с глупавите си пелерина и шапка.

– Пипа каза, че имало бележка – припомни Страйк.

– Да... „Време за разплата и за двама ни“ – отвърна Катрин.

– Пазиш ли я още?

– Изгорих я – отвърна тя.

– До теб ли беше адресирана? С обръщение „Скъпа Катрин“?

– Не, само изречението и целувка. Мръсник! – изхълца тя.

– Да ида ли да донеса по едно истинско питие? – изненадващо предложи Робин.

– В кухнята има нещо – с приглушен глас от опряната до носа и устата й смачкана на топка домакинска хартия каза Катрин. – Пипа, донеси го.

– И си сигурна, че бележката е била от него? – попита Страйк, докато Пипа забърза да донесе алкохол.

– Да, с неговия почерк беше, винаги бих го познала – отговори Катрин.

– Как я изтълкува?

– Знам ли? – немощно промълви Катрин, като отново избърса насълзените си очи. – Разплата за мен, защото е изневерил на жена си. И разплата за него срещу всички... дори срещу мен. Нещастник такъв. Да беше ми казал, че не иска да продължаваме... че е решил да сложи край. Защо трябваше да постъпва така? Защо? И не само към мен... към Пипа... А се правеше, че държи на нея, разговаряха за живота й... Тя е преживяла големи мъки. Не че мемоарите й са кой знае каква литература, но...

Пипа се върна с подрънкващи чаши и бутилка бренди и Катрин замълча.

– Пазехме го за коледния пудинг – съобщи тя и сръчно извади тапата на коняка. – Вземи, Кат.

Катрин пое чашата с голяма доза бренди и я гаврътна наведнъж. Очевидно имаше желания ефект. Жената изпръхтя и изправи гръб. Робин прие мъничко. Страйк отказа.

– Кога прочете ръкописа? – попита той Катрин, която вече си наливаше още бренди.

– Същия ден, в който го намерих, на девети, когато се прибрах у дома да си взема още дрехи. Тогава седях при Анджела в хосписа... Той не отговаряше на обажданията ми след Нощта на фойерверките, нито на едно. Оставих му съобщения, че Анджела е много зле. А после се прибрах у дома и заварих ръкописа, пръснат по целия под. Помислих си, затова, значи, не е вдигал, искал е първо да го прочета. Взех го с мен в хосписа и там го прочетох, докато седях край Анджела.

Робин само можеше да си представя какво й е било да чете описанието на любовника й за нея край смъртното легло на сестра си.

– Обадих се на Пипа... нали така? – погледна я Катрин и Пипа кимна. – Казах й какво е направил той. Продължавах да му звъня, но той все така не вдигаше. А след като Анджела почина, казах си: да става каквото ще, ще дойда да те намеря. – От брендито страните на Катрин бяха порозовели. – Отидох у тях, но ми отвори жена му. Повярвах й, че казва истината, него го нямаше там. Затова съобщих на нея, че Анджела е починала. Той се познаваше със сестра ми – поясни тя и лицето й се сгърчи отново. Пипа остави чашата си и обгърна тресящите се рамене на Катрин. – Мислех, че ще осъзнае какво ми е причинил, когато губех... когато бях изгубила...

Повече от минута в стаята не се чу друг звук освен риданията на Катрин и далечните викове на момчетата пред блока.

– Съжалявам – изрече Страйк.

– Сигурно е било ужасно за теб – каза Робин.

Помежду четиримата им вече се долавяше крехко другарство. Поне по един въпрос можеха да са съгласни: че Оуен Куин беше постъпил много зле.

– Всъщност съм тук заради способността ти да анализираш текстове – обърна се Страйк към Катрин, след като беше избърсала очите си, вече подути и прилични на цепки.

– В какъв смисъл? – попита тя и Робин долови спотаена гордост в краткия въпрос.

– Не разбирам някои от нещата, които Куин е написал в „Bombyx Mori“.

– Не е трудно – отвърна тя и отново несъзнателно имитира Фанкорт. – Няма да спечели награда за загадъчност.

– Знам ли – рече Страйк. – Има един много интригуващ образ.

– Тщеславен ли? – попита тя.

Естествено беше да си направи този извод, помисли си Страйк. Фанкорт беше прочут.

– Имах предвид Резача.

– Не ми се говори за това – отсече тя с острота, която смая Робин. Катрин погледна Пипа и Робин разпозна признаците на споделена помежду им тайна. – А се правеше на далеч по-добър – отрони горчиво Катрин. – Преструваше се, че някои неща са святи за него. И ето че...