Робърт Галбрейт - Копринената буба

– Като че никой не желае да ми интерпретира Резача – отбеляза Страйк.

– Това е, защото повечето от нас имат чувство за приличие – отвърна Катрин.

Страйк улови погледа на Робин. Подканяше я тя да се намеси.

– Джери Уолдгрейв вече е казал на Корморан, че той е Резача – предпазливо изрече помощничката му.

– Аз харесвам Джери Уолдгрейв – предизвикателно заяви Катрин.

– Значи, се познавате? – попита Робин.

– Оуен ме заведе на тяхна забава по-миналата Коледа – отвърна тя. – Уолдгрейв беше там. Мил човек. Беше обърнал няколко питиета – допълни.

– Още тогава е пиел, значи – намеси се Страйк.

Беше грешка; насърчил бе Робин тя да поеме въпросите, защото предполагаше, че е по-малко плашеща. Прекъсването му накара Катрин отново да се затвори.

– Имаше ли някой друг интересен на забавата? – попита Робин и отпи от брендито си.

– Майкъл Фанкорт беше там – отвърна мигновено Катрин. – Хората твърдят, че бил арогантен, но на мен ми се видя очарователен.

– О... говори ли с него?

– Оуен искаше да се държа настрани – отвърна тя, – но отидох до тоалетната и на връщане просто се обърнах към него и му казах колко високо ценя „Кухата къща“. На Оуен това никак не би му харесало – със задоволство заяви тя. – Вечно мърмореше, че Фанкорт е надценяван, но аз смятам, че е великолепен. Тъй или иначе, поговорихме малко, а после някой го придърпа. Но истината е – повтори тя предизвикателно, сякаш сянката на Оуен Куин беше в стаята и можеше да чуе похвалите й за неговия съперник, – че той се държа прекрасно с мен. Пожела ми успех в писането – добави и пийна бренди.

– Каза ли му, че си приятелката на Оуен? – попита Робин.

– Да – отвърна Катрин с леко крива усмивка. – Той се засмя и каза: „Поднасям ви съболезнования“. Но това не промени отношението му. Личеше си, че Оуен му е напълно безразличен вече. Не, за мен той е приятен човек и отличен писател. Хората са завистливи, когато някой е успял, не е ли така?

Тя си сипа още бренди. Понасяше го изключително добре. Освен зачервеното й лице нямаше никакви признаци за опияняване.

– Харесала си и Джери Уолдгрейв – едва ли не разсеяно подхвърли Робин.

– О, той е прекрасен – увери я Катрин, готова да хвали всички, атакувани от Куин. – Чудесен човек. Беше много, много пиян обаче. Беше в една странична стая и хората гледаха да го избягват. Оная кучка Тасъл каза да не го закачаме, дрънкал несвързано.

– Защо я наричаш кучка?

– Дърта противна снобка – отсече Катрин. – Как само говореше с мен, а и с всички. Но аз знам защо: беше притеснена заради присъствието на Майкъл Фанкорт. Оуен беше отишъл да види дали Джери е добре, не би го оставил да захърка на някой стол, каквото и да дрънкаше дъртата злобарка, и аз й казах: „Говорих с Фанкорт, очарователен човек“. Никак не й се понрави това, доволно съобщи Катрин. – Не й хареса, че с мен е бил очарователен, след като нея я мрази. От Оуен знам, че някога била влюбена във Фанкорт, но той не искал и да я знае.

Тя се наслади отново на клюката, колкото и стара да беше. За една вечер поне се бе чувствала като вътрешен човек.

– Тръгна си скоро, след като й подхвърлих това. Ужасна жена.

– Майкъл Фанкорт ми каза – подхвана Страйк, а Катрин и Пипа мигом заковаха погледи в него, нетърпеливи да чуят какво е изрекъл прочутият писател, – че Оуен Куин и Елизабет Тасъл са имали връзка навремето.

След миг на стъписано мълчание Катрин Кент избухна в смях. Беше несъмнено искрен: грубоват, шумен, почти весел.

– Оуен и Елизабет Тасъл?

– Така каза той.

Пипа засия при неочакваната веселост на Катрин Кент. А тя продължаваше да се залива от смях. Пипа подхвана истерията от нея и също се разкикоти.

– Никога – задъхано промълви Катрин, – ако ще и в милион години...

– Това трябва да е било много отдавна – напомни Страйк, ала тя тръсна червената си коса и отново се разрази в непресторен смях.

– Оуен и Лиз... невъзможно. Никога... Вие не разбирате – заяви тя и изтри очите си, този път насълзени от смях. – Той я смяташе за ужасна. Би ми казал... Оуен тръбеше за всички, с които е спал, не беше джентълмен в това отношение, нали, Пипа? Щях да знам, ако някога са имали нещо. Не си обяснявам откъде е дошла тази заблуда у Майкъл Фанкорт. Невъзможно – повтори Катрин Кент, напълно убедена.

Смехът я бе поотпуснал.

– Значи, не знаеш истинското значение на Резача? – попита Робин и остави празната си чаша от бренди върху чамовата масичка с финалността на гост, който се кани да си тръгва.