Робърт Галбрейт - Копринената буба

– Не се отказвай тъкмо сега, Диди – каза той на Страйк по телефона. Характерно за него, безплодието на начинанието по-скоро стимулираше Полуърт, отколкото да го обезсърчава. – Ще се направя на болен и няма да ида на работа в понеделник. Искам още един опит.

– Не мога да искам това от теб – отвърна притеснен Страйк. – Толкова път е...

– Аз сам ти го предлагам, неблагодарен еднокрак негоднико.

– Пени ще те убие. Ами коледното пазаруване?

– Ами шансът да надиграя лондонската полиция? – парира го Полуърт, който по принцип не харесваше столицата и обитателите й.

– Ти си истински приятел, Чъм – промълви Страйк.

Когато затвори, видя, че Робин се усмихва.

– Какво смешно има?

– „Чъм“ – отвърна тя. – Звучи като възпитаник на частно училище, съвсем не като „страйк“.

– Не е каквото си мислиш – каза й Страйк.

Беше стигнал до половината на разказа за Дейв Полуърт и акулата, когато мобилният му телефон зазвъня отново: непознат номер. Той вдигна.

– С Камерън... ъъ... Страйк ли говоря?

– Да, аз съм.

– Обажда се Джуд Греъм, съседката на Кат Кент. Тя се върна – щастливо изрече женски глас.

– Това е добра новина – отвърна Страйк и направи жест към Робин с вдигнат палец.

– Да, върна се тази сутрин. Доведе си и компания. Питах я къде е била, но не пожела да ми каже – допълни съседката.

Страйк си припомни, че Джуд Греъм го мислеше за журналист.

– Компанията мъжка ли е, или женска?

– Женска – със съжаление отвърна тя. – Онова високо кльощаво момиче, дето винаги се мотае с Кат.

– Много ми помогнахте, госпожо Греъм – каза Страйк. – По-късно ще пъхна нещичко под вратата ви за вашия труд.

– Чудесно – зарадва се съседката. – Благодаря.

После затвори.

– Кат Кент вече си е у дома – каза Страйк на Робин. – Очевидно Пипа Миджли е отседнала при нея.

– О – промълви Робин и се помъчи да не се усмихне. – Сигурно сега съжаляваш, че беше лош с нея.

Страйк кимна.

– Те вече няма да искат да говорят с мен.

– Така е, едва ли ще искат – съгласи се Робин.

– Напълно ги устройва Лионора да е зад решетките.

– Ако им разправиш теорията си, може и да сътрудничат – предположи Робин.

Страйк почеса брадичката си и погледна към Робин, без да я вижда.

– Не мога – отсече накрая той. – Разчуе ли се, че душа в тази посока, късмет ще имам, ако не получа нож в гърба някоя вечер.

– Ти сериозно ли?

– Робин – леко подразнен възкликна той. – Куин беше вързан и изкормен.

Той приседна на страничната облегалка на канапето, която скърцаше по-малко от възглавниците, но пък простена под тежестта му, и подхвърли:

– Пипа Миджли те хареса.

– Ще го направя – мигом заяви тя.

– Не сама – каза той, – но може би ще успееш да ме вкараш там? Какво ще кажеш за тази вечер?

– Разбира се! – възкликна тя въодушевена.

Не бяха ли установили с Матю нови правила? За пръв път щеше да го постави на изпитание, но отиде до телефона с увереност. Реакцията му, когато му съобщи, че не знае кога ще се прибере тази вечер, не би могла да се окачестви като ентусиазъм, но той прие новината без мърморене.

Така че в седем вечерта, след като надълго и широко бяха обсъдили тактиката, която щяха да приложат, Страйк и Робин поеха поотделно в мразовитата нощ към „Стафорд Крипс Хаус“ през десет минути разстояние, като Робин тръгна първа.

Групата младежи отново стоеше на бетонната площадка пред блока и не пропуснаха Робин да мине с предпазливия респект, който бяха демонстрирали към Страйк две седмици по-рано. Един от тях затанцува на заден ход пред нея, докато тя се приближаваше към вътрешните стълби. Покани я на купон, каза й, че е красива, засмя се презрително на мълчанието й, докато приятелите му отзад се подхилкваха в тъмното и коментираха задника й. Когато влязоха на бетонното стълбище, подигравките на задяващия я младеж отекнаха странно. Тя си каза, че сигурно е най-много на седемнайсет.

– Трябва да се кача горе – заяви му твърдо, когато той се просна напреко на стълбите, за да весели приятелите си, но усети как по скалпа й изби пот. Той е дете – каза си. – А и Страйк е точно зад теб. Мисълта й вдъхна кураж. – Мръдни се от пътя ми, моля – подкани го.

Той се поколеба, подхвърли присмехулен коментар за фигурата й и се отмести. Тя почти очакваше да я хване за крака на минаване, ала той се върна при приятелчетата си и всички дружно заподвикваха мръсни думи зад гърба й, докато се качваше по стълбите. Облекчена, че не е последвана, тя излезе на балкона, водещ към апартамента на Катрин Кент.