Робърт Галбрейт - Копринената буба

– Не казахте ли, че според вас „Bombyx Mori“ е „маниашки шедьовър“?

– О, чели сте това? – откликна Фанкорт, поласкан и изненадан. – Ами да, точно това е, истински литературен куриоз. Никога не съм отричал, че Оуен умееше да пише, просто не беше способен да изрови нещо смислено и интересно като идея. Това е учудващо често срещано явление. Ала в „Bombyx Mori“ най-сетне откри своята тема. Всички ме мразят, всички са срещу мен, аз съм гений, а никой не го вижда. Резултатът е комична гротеска, намирисва на огорчение и самосъжаление, но има безспорна притегателна сила. А езикът – разпали се Фанкорт с повече ентусиазъм, отколкото бе показал в разговора до този момент – е достоен за възхищение. Някои пасажи са сред най-доброто, което е писал някога.

– Всичко това е много полезно – отбеляза Страйк.

На Фанкорт явно му стана забавно.

– Полезно за какво?

– Имам усещането, че „Bombyx Mori“ има централна роля в този случай.

– Случай ли? – повтори Фанкорт с усмивка. Настана кратка пауза. – Вие сериозно ли ми казвате, че според вас убиецът на Оуен Куин още е на свобода?

– Да, така мисля – потвърди Страйк.

– Ами тогава – още по-широко се усмихна Фанкорт – няма ли да е по-полезно да анализирате писаното от убиеца, а не от жертвата?

– Може би – отвърна Страйк, – ала не знаем дали убиецът пише.

– О, в наши дни почти всеки пише – подхвърли Фанкорт. – Всички са се заловили да пишат романи, само дето никой не ги чете.

– Сигурен съм, че „Bombyx Mori“ ще се чете, особено ако вие напишете въведението – заяви Страйк.

– Мисля, че сте прав – съгласи се Фанкорт и отново се усмихна широко.

– Кога точно прочетохте книгата за пръв път?

– Трябва да е било... чакайте да видя...

Фанкорт сякаш пресмяташе наум.

– Било е чак в средата на седмицата, след като Куин я е предал – отвърна той. – Дан Чард се обади и ми каза как Куин намеквал, че аз съм написал пародията върху романа на Ели, и се опита да ме убеди да повдигнем съвместен съдебен иск срещу Куин. Отказах.

– Чард чете ли ви откъси от нея?

– Не – отговори Фанкорт и отново се усмихна. – Боеше се да не изгуби звездната си придобивка. Не, просто ми спомена за намеците на Куин и ми предложи услугите на своите адвокати.

– Кога се проведе този телефонен разговор?

– Вечерта на... трябва да е било седми – отговори Фанкорт. – В неделя вечер.

– В деня, когато сте заснели интервюто за новия ви роман – уточни Страйк.

– Вие сте много добре информиран – изрече Фанкорт с присвити очи.

– Гледах предаването.

– Знаете ли – с тънка злоба подхвърли Фанкорт, – нямате вид на човек, който харесва предавания за изкуство.

– Не съм казал, че ги харесвам – отвърна Страйк и не се изненада, че на Фанкорт явно му се понрави този отговор. – Забелязах обаче, че се объркахте, като изговаряхте името на първата си съпруга.

Фанкорт не каза нищо, а само гледаше Страйк над ръба на чашата си с вино.

– Произнесохте „Еф“, после се поправихте и казахте „Ели“ – припомни Страйк.

– Както сам се изразихте, обърках се. Случва се и на най-речовитите сред нас.

– В „Bombyx Mori“ покойната ви съпруга...

– ...носи името Ефигия 10.

10 1Ефигия (гр.) – скулптурно надгробно изображение. – Б. пр.

– Което е съвпадение – каза Страйк.

– Очевидно.

– Защото е нямало как да знаете на седми, че Куин я е кръстил Ефигия.

– Явно не.

– Любовницата на Куин намерила ръкописа, пъхнат през отвора за писма във вратата й след неговото изчезване – каза Страйк. – На вас случайно не ви ли беше изпратен предварителен екземпляр?

Последвалата пауза се проточи твърде дълго. Страйк усети как тънката нишка, която бе съумял да изпреде помежду им, се скъса. Нямаше значение. Този въпрос бе запазил за последен.

– Не – отговори Фанкорт. – Не беше.

Той извади портфейла си. Декларираното му намерение да чуе негови мнения и впечатления от войната явно бе забравено, за което Страйк ни най-малко не съжаляваше. Страйк извади пари в брой, но Фанкорт вдигна ръка и изрече с недвусмислено намерение да го оскърби:

– Не, не, позволете на мен. Материалите за вас в пресата изрично наблягаха на факта, че сте познавали и по-добри времена. Всъщност това ми напомня цитат от Бен Джонсън: „Аз съм обеднял благородник, войник; навремето бих презрял тъй мизерно убежище“.

– Нима? – учтиво продума Страйк и прибра парите в джоба си. – На мен пък ми хрумна друг:

sicine subrepsti mi, atque intestina pururens

ei misero eripuisti omnia nostra bona?

Eripuisti, eheu, nostrae crudele uenenum