Робърт Галбрейт - Копринената буба

– Това му беше истинска идея фикс – обърна се Фанкорт пак към Страйк. – В стил „Пикасо“ приемаше топките си за източник на творческата си енергия. Беше вманиачен и в живота, и в работата си от мъжествеността, плодовитостта. На някои би се сторила странна подобна мания у човек, който е обичал да бъде връзван и доминиран, но аз го виждам като естествена последица... ин и ян в сексуалността на Куин. Вероятно сте обърнали внимание какви имена ни е дал в романа си.

– Вас и Варикосел – отвърна Страйк и отново забеляза леката изненада на Фанкорт, че човек с външния вид на Страйк чете книги и запомня съдържанието им.

– Вас, това е Куин, е каналът, по който минава спермата от тестисите към пениса, здравословната, потентна, съзидателна сила. Варикосел е болезнено увеличаване на вената в тестиса, понякога водещо до безплодие. Типичният просташки паралел в стил „Куин“ с факта, че се разболях от заушки малко след смъртта на Джо и всъщност бях твърде болен, за да присъствам на погребението, но също така и с факта, както вие посочихте, че по това време пишех при трудни обстоятелства.

– На този етап още ли бяхте приятели? – пожела да уточни Страйк.

– Когато той започна романа, на теория още бяхме приятели – отвърна Фанкорт с мрачна усмивка. – Ала писателите са свирепо племе, господин Страйк. Ако искаш доживотно приятелство и безкористна дружба, иди в армията и се научи да убиваш. Искаш ли поредица от временни съюзи с колеги, които ликуват при всеки твой провал, пиши романи.

Страйк се усмихна. Фанкорт изрече с безгрижно задоволство:

– „Братята Балзак“ получи най-лошите отзиви от критиката, които съм чел някога.

– Вие писахте ли за романа?

– Не – отвърна Фанкорт.

– На този етап бяхте женен за първата си съпруга, така ли? – попита Страйк.

– Точно така – отвърна Фанкорт.

Изражението, мернало се по лицето му, бе като потръпване на хълбока на животно, когато на него кацне муха.

– Просто се опитвам да изясня хронологията. Изгубили сте я малко след като Норт е починал?

– Евфемизмите за смъртта са толкова интересни, не мислите ли? – подхвърли Фанкорт. – Не я „изгубих“. Тъкмо обратното, спънах се в нея в тъмната кухня, където тя седеше мъртва, пъхнала глава във фурната.

– Съжалявам – изрече с официален тон Страйк.

– Е, това е то...

Фанкорт даде знак за ново питие. Страйк усещаше, че е достигнат деликатен момент, в който потокът от информация можеше да потече бурно или да пресъхне завинаги.

– Говорихте ли някога с Куин за пародията, предизвикала самоубийството на жена ви?

– Вече ви казах, не съм говорил с него за нищо, след като Ели умря – спокойно отвърна Фанкорт. – Така че, не.

– Но сте били сигурен, че той я е написал?

– Без съмнение. Като много писатели, които нямат много за казване, Куин беше добър литературен имитатор. Помня как пародираше някои от нещата на Джо и беше доста забавен. Той не би се подиграл публично с Джо, то се знае, твърде полезно му беше да се мотае около нас двамата.

– Някой призна ли да е виждал пародията преди публикуването й?

– Никой не ми го е казвал, но бих се учудил, ако го бяха споменали, предвид какво причини написаното. Лиз Тасъл отрече в очите ми, че Куин й я е показвал, но чух слухове, че я е чела преди издаването. Сигурен съм, че тя го е насърчила да я публикува. Лиз лудо ревнуваше от Ели.

Настана пауза, след която Фанкорт заговори с привидно безгрижие:

– Днес е трудно да се повярва, че в онези времена трябваше да чакаме критиките да излязат на хартия, та да видиш творбата си разгромена. С изобретяването на интернет всеки полуграмотен кретен може да се прави на Мичико Какутани 9.

9 1Мичико Какутани – литературен критик в „Ню Йорк Таймс“. – Б. пр.

– Куин винаги е отричал, че я е написал, нали?

– Да, отричаше, страхливец си беше. Като мнозина самопровъзгласени отцепници, незачитащи нормите, Куин беше завистливо и амбициозно създание, което копнееше за хвалебствия. Ужасяваше се, че ще бъде отхвърлен, след като Ели умря. Естествено – добави Фанкорт с несъмнено задоволство, – това, така или иначе, се случи. Като част от триумвирата ни Оуен се радваше на отразена слава покрай мен и Джо. Когато Джо умря, а аз го отрязах, показа се пред света такъв, какъвто беше: човек с мръсно въображение и интересен стил, който почти нямаше идея, дето да не е порнографска. Някои автори са способни само на една добра творба. Такъв беше и Оуен. Изстреля светкавицата си... той би одобрил този израз... с „Грехът на Хобарт“. Всичко след него бяха безсмислени предъвквания.