Робърт Галбрейт - В служба на злото

9 „Господарка на осолената сьомга“ – Б. пр.

Детектив сержант Екуензи вдигна грижливо очертаните си с молив вежди.

– Кои?

– Много популярна рокгрупа от седемдесетте години.

– Доколкото схващам, добре познаваш музиката им, така ли? – попита Уордъл.

– Знам тази песен – отговори Страйк.

– Имаш ли някакви догадки кой е пратил това?

Страйк се поколеба. Докато другите трима го гледаха, през ума му бързо премина объркана поредица от образи и спомени. Тих глас изрече: „Тя искаше да умре. Беше ‘quicklime girl’10“. Тънкият крак на дванайсетгодишно момиче с белег от сребристи кръстосани линии. Малки и тъмни очи като на пор, присвити с ненавист. Татуировка на жълта роза.

10 „...момичето край варницата“, Блу Ойстър Кълт. – Б. пр.

А после – след останалите спомени, макар че за друг човек можеше да е първата хрумнала му мисъл – се сети за документ с описание на престъпление, в който се споменаваше за пенис, отрязан от труп и изпратен по пощата на полицейски информатор.

– Знаеш ли кой го е пратил? – повтори Уордъл.

– Може би – промълви Страйк. Погледна към Робин и детектив сержант Екуензи. – Предпочитам да говорим насаме за това. Взе ли всички нужни сведения от Робин?

– Ще ни трябва името, адреса ви и прочее – каза Уордъл. – Ванеса, би ли ги записала?

Детектив сержант Екуензи пристъпи напред с бележника си. Потракващите стъпки на двамата мъже се отдалечиха. Въпреки че нямаше желание да вижда отново отрязания крак, на Робин й докривя, че беше изключена от разговора. Та нали тъкмо нейното име беше на кашона.

Ужасяващата пратка продължаваше да лежи върху бюрото долу. Детектив сержант Екуензи беше въвела още двама колеги на Уордъл: единият правеше снимки, а другият говореше по мобилен телефон, когато началникът им и частният детектив минаха покрай тях. И двамата изгледаха с любопитство Страйк, спечелил известна слава през периода, когато бе съумял да нас­трои срещу себе си мнозина от колегите на Уордъл.

Страйк затвори вратата на вътрешния кабинет и с Уордъл се настаниха един срещу друг от двете страни на бюрото. Поли­цаят отвори бележника си на чиста страница.

– И така, кой сред онези, които познаваш, обича да разчленява трупове и да ги праща по пощата?

– Терънс Мали – отговори Страйк след моментно колебание. – Като начало.

Уордъл не записа нищо, а го изгледа вторачено.

– Терънс Мали, Багера?

Страйк кимна.

– От престъпния синдикат Харингей?

– Колко Терънс Мали, по прякор Багера, познаваш? – попита Страйк раздразнен. – И колко от тях имат навик да пращат части от човешки тела?

– Как си се замесил с Багера, по дяволите?

– Покрай съвместна операция с отдел „Борба с порока“ през 2008 година. Разбиването на наркокартела.

– Когато беше арестуван и пратен в затвора?

– Именно.

– Мътните го взели – избъбри Уордъл. – Ами тъкмо това е. Той си е луд за връзване, току-що е излязъл и има лесен достъп до половината от лондонските проститутки. Ще трябва да започнем да претърсваме Темза за останалата част от тялото й.

– Да, но аз дадох показания анонимно. Не би трябвало да е разбрал, че имам нещо общо.

– Те си имат начини – увери го Уордъл. – Престъпният синдикат Харингей си е същинска мафия. Чу ли как той пратил чепа на Хатфорд Али на Иън Бевин?

– Да, чух – отвърна Страйк.

– А какво общо има песента? Жътвата на каквото там се изброява?

– Именно това ме тревожи – изрече бавно Страйк. – Твърде изпипано ми изглежда за човек от рода на Багера. И това ме кара да мисля, че може да е един от другите трима.

4

Four winds at the Four Winds Bar,

Two doors locked and windows barred,

One door left to take you in,

The other one just mirrors it . . .

Blue Öyster Cult, ‘Astronomy’11

11 В „Бара на четирите ветрове“ четири вятъра духат, / две заключени врати и залостени прозорци, / една врата за влизане оставена е, / другата е нейно огледално отражение... Блу Ойстър Кълт, „Астрономия“ – Б. пр.

– Познаваш четирима души, които биха ти изпратили отрязан крак? Четирима ?!

Страйк виждаше потресеното изражение на Робин, отразено в кръглото огледало край мивката, пред което се бръснеше. От полицията най-сетне бяха отнесли крайника, Страйк бе обявил деня за неработен и Робин си остана край малката гетинаксова маса в помещението, използвано по съвместителство като кухня и дневна, с втора чаша чай в ръце.

– Право да ти кажа – заговори той, като прекарваше бръснача по брадичката си, – според мен са само трима. Май направих грешка, като споменах пред Уордъл за Мали.