Робърт Шекли - Служба „Премахване“

Посетителят трябваше да бъде спрян в приемната, тъй като мистър Фъргюсън приемаше хора само по предварителна уговорка, освен ако те не бяха някои важни личности. Времето му струваше пари и той трябваше да го пази.

Но секретарката му мис Дейл бе млада и лесно се подвеждаше, а посетителят бе възрастен, облечен в старомоден английски костюм от туид, носеше бастун и държеше гравирана визитна картичка. Мис Дейл го помисли за важна особа и го въведе направо в кабинета на мистър Фъргюсън.

— Добро утро, сър — поздрави посетителят веднага щом мис Дейл затвори вратата. — Аз съм мистър Езмънд от Служба „Премахване“. — Той подаде на Фъргюсън визитната си картичка.

— Да, разбирам — каза мистър Фъргюсън, ядосан от липсата на усет към посетителите у мис Дейл. — Служба „Премахване“? Извинете, но аз нямам нищо, което да желая да премахнете. — Той се изправи, за да прекъсне визитата.

— Наистина ли нищо? — попита мистър Езмънд.

— Абсолютно нищо. Благодаря за посещението.

— Ще приема тогава, че вие сте доволен от хората, които ви заобикалят.

— Моля? Какво ви влиза това в работата?

— Но, мистър Фъргюсън, та в това се състои дейността на Служба „Премахване“!

— Вие се подигравате с мен — каза Фъргюсън.

— Ни най-малко — леко изненадан, каза мистър Езмънд.

— Искате да кажете — засмя се Фъргюсън, — че вие премахвате хора?

— Точно така. Не мога да ви представя някакви лични препоръки, защото ние се стараем да избягваме всякаква гласност, но мога да ви убедя, че сме стара и почтена фирма.

Фъргюсън се вгледа внимателно в спретнатия седнал вдървено Езмънд. Той не знаеше как да приеме всичко това. То, разбира се, беше шега. Всеки можеше да го разбере.

Трябваше да бъде шега.

— И какво правите с хората, които премахвате? — попита весело Фъргюсън.

— Това — отговори мистър Езмънд — е наша грижа. Те в действителност изчезват.

Фъргюсън стана прав.

— Добре, мистър Езмънд. С какво в същност се занимавате вие?

— Нали ви казах? — отвърна Езмънд.

— Оставете тези неща. Вие не говорехте сериозно… Ако си мислех, че говорите сериозно, щях да повикам полиция.

Мистър Езмънд въздъхна и стана.

— Ще приема тогава, че не се нуждаете от нашите услуги. Вие сте напълно доволен от вашите приятели, роднини и съпруга.

— Моята съпруга ли? Какво знаете за моята съпруга?

— Нищо, мистър Фъргюсън.

— Да не би да сте разговаряли с нашите съседи? Скандалите, които имахме, не означават нищо, абсолютно нищо.

— Нямам никакви сведения за вашето семейно положение, мистър Фъргюсън — каза Езмънд и отново седна.

— Тогава защо попитахте за съпругата ми?

— От практиката си сме установили, че браковете са нашият главен източник на приходи.

— Да, само че в моя брак всичко е наред. Ние с моята съпруга се разбираме отлично.

— В такъв случай вие не се нуждаете от Служба „Премахване“ — каза мистър Езмънд, вземайки бастуна си подръка.

— Почакайте за миг. — Фъргюсън започна да се разхожда из кабинета си с ръце на кръста. — Не вярвам ни дума от това, което ми казахте. Разбирате ли? Нито дума. Но да допуснем за миг, че вие не се шегувате. Само да допуснем, бихте ли… каква ще е процедурата, ако аз… ако аз поискам…

— Достатъчно е само устното ви съгласие — каза мистър Езмънд.

— Заплащането?

— След премахването, но не и преди това.

— Не че ме интересува — побърза да каже Фъргюсън. — Но съм любопитен. — Той се поколеба. — Болезнено ли е?

— Ни най-малко.

Фъргюсън продължи да крачи из кабинета.

— Ние с моята съпруга се разбираме отлично — каза той. — Женени сме от седемнадесет години. Разбира се, в съвместния си живот хората винаги имат трудности. И това трябва да се очаква.

Лицето на мистър Езмънд остана безизразно.

— Човек свиква да прави компромиси — продължи Фъргюсън. — А аз съм попрехвърлил възрастта, когато някое мимолетно увлечение може да ме накара да… да…

— Напълно ви разбирам — каза мистър Езмънд.

— Искам да кажа, че съпругата ми понякога може да си проявява трудния характер. Да ругае. Да се заяжда. Предполагам, че имате информация за това.

— Никаква — каза Езмънд.

— Сигурно имате! Сигурно сте имали особена причина, за да ме посетите!

Мистър Езмънд сви рамене.

— Както и да е — рече унило Фъргюсън. — Минал съм възрастта, когато мога наново да устройвам живота си. Но ако нямах съпруга? Ако можех да установя една връзка, да речем, с мис Дейл? Това, предполагам, би било приятно.