Робърт Галбрейт: В служба на злото

„Посмъртно няма да я запозная с Корморан“, обеща си гневно Робин, докато се приближаваше към куриера, застанал пред външната врата. Държеше клипборд в едната си ръка и дълъг правоъгълен пакет в другата.

– За Елакот ли е? – попита го Робин от разстояние. Очакваше доставка на еднократни фотоапарати, които щяха да са подаръци за гостите на сватбата. Напоследък работното й време беше станало толкова разтегливо, че й беше по-лесно при онлайн поръчките да посочва служебния вместо домашния си адрес.

Куриерът кимна и й поднесе клипборда, без да сваля шлема си за мотоциклет. Робин подписа и взе дългия пакет, който се оказа много по-тежък, отколкото очакваше; усещането бе, че вътре има само един голям предмет, който се плъзна, когато тя го постави под мишница.

– Благодаря ви – каза, но куриерът вече се бе отдалечил и преметнал крак през мотоциклета си. Чу го да отпътува, докато си отключваше, за да влезе в сградата.

Пое по металното стълбище, извиващо се около отдавна пов­редения старомоден асансьор с мрежа, а токчетата й чаткаха отчетливо. Отключи и отвори стъклената врата с надпис „К. Б. Страйк, частен детектив“.

Умишлено беше дошла по-рано. В момента бяха затрупани със случаи и тя имаше да наваксва с писмена работа, преди да започне всекидневното си наблюдение над млада руска еротична танцьорка. По шума от тежки стъпки от горния етаж разбра, че Страйк още е в апартамента си.

Робин постави продълговатия пакет върху бюрото, съблече палтото си и го окачи заедно с чантата си на закачалката зад вратата, после светна лампата, напълни и включи чайника и взе плоското ножче за отваряне на писма от бюрото си. Пак си припомни категоричния отказ на Матю да повярва, че се беше възхищавала на буйната къдрава грива на играещия по крилото Жак Бъргър, а не на късата коса на Страйк, която, честно казано, приличаше на срамно окосмяване. Заби ядно ножа за писма в ръба на пакета, разряза го и кутията се отвори пред нея.

В опаковката беше натикан отрязан женски крак, пръстите бяха прегънати, за да се събере.

3

Half-a-hero in a hard-hearted game.

Blue Öyster Cult, ‘The Marshall Plan’4

4 Полугерой в жестока игра. Блу Ойстър Кълт, „Планът Маршал“ – Б. пр.

Писъкът на Робин отекна от прозорците. Тя отскочи назад от бюрото, втренчена в ужасяващия предмет върху него. Кракът беше гладък, тънък и блед и тя го бе допряла с пръст при разо­паковането, усетила бе студената кожа, подобна на каучук на допир.

Успяла бе да заглуши писъка си с притиснати към устата длани, когато стъклената врата до нея се отвори със замах. Нахълта смръщеният Страйк с всичките си сто деветдесет и един сантиметра, с разкопчана риза, разкриваща по маймунски косматите му гърди.

– Ама какво става?

Той проследи ужасения й поглед и видя крака. Тя почувства пръстите му да стисват силно ръката й над лакътя и той я избута на стълбищната площадка отвън.

– Как пристигна?

– С куриер – отвърна тя и се остави да я поведе нагоре по стълбите. – На мотоциклет.

– Седни и чакай тук. Ще повикам полиция.

Когато я въведе в апартамента си и затвори вратата, тя остана неподвижна, с препускащо сърце, заслушана в стъпките му, отдалечаващи се към долния етаж. В гърлото й се надигна кисел вкус. Крак. Току-що й беше връчен крак. Преспокойно го беше качила в офиса – женски крак в кашон. Чий беше? Къде се намираше останалото от жената?

Пристъпи до най-близкия стол, евтин, с метални крака и тапицирана пластмасова седалка, и седна, а дланите й все още бяха притиснати към изтръпналите устни.

Междувременно Страйк стоеше до прозореца в своя кабинет, обърнат към Денмарк Стрийт, и оглеждаше улицата за някаква следа от куриера, като притискаше към ухото си мобилния телефон. Когато се върна във външния офис, вече се беше свързал с полицията.

– Крак? – повтори детектив инспектор Ерик Уордъл в другия край на линията. – Крак ли, мамка му?

– И дори не е моят размер – рече Страйк, шега, която не би си позволил в присъствието на Робин. Крачолът на панталона му беше навит и се виждаше металната протеза, която му служеше като десен пищял. Не беше успял да се облече напълно, когато чу писъка на Робин.

Още докато го казваше, си даде сметка, че е десен крак като собствения му изгубен крайник и че е отрязан под коляното, тъкмо където и неговият беше ампутиран. С още долепен до ухото телефон Страйк се взря по-отблизо в крайника и ноздрите му се изпълниха с неприятна миризма като от наскоро размразено пиле. Кожа на представител на бялата раса: гладка, бледа, небрежно обръсната, без петна с изключение на зеленикава синина на прасеца. Покаралите косъмчета бяха руси, а нелакираните нокти – малко замърсени. Прерязаната тибия5 лъщеше с ледена белота в заобикалящата плът. Чист срез, според Страйк направен вероятно с брадва или с касапски сатър.