Когато слезе на тротоара, насочи поглед към предното стъкло на автобуса, за да зърне за последно златокосата глава на Секретарката. Щеше да я види отново след по-малко от двайсет и четири часа. Тази мисъл донякъде уталожи ненадейно обхваналата го ярост заради фланелките на „Сарацините“. Автобусът потегли, а той пое в противоположната посока и с всяка крачка се успокояваше все повече.
Имаше превъзходен план. Никой не знаеше. Никой не подозираше. А и го чакаше нещо много специално в хладилника у дома.
2
A rock through a window never comes with a kiss.
Blue Öyster Cult, ‘Madness to the Method’3
3 Камъкът в прозореца никога не идва с целувка придружен. Блу Ойстър Кълт, „Вкарай лудост в метода“ – Б. пр.
Робин Елакот беше на двайсет и шест, сгодена от около година. Сватбата й беше планирана за преди три месеца, ала неочакваната кончина на бъдещата й свекърва доведе до отлагане на церемонията. Много неща се бяха случили през трите месеца, изминали от датата на неслучилата се венчавка. Дали с Матю щяха да се разбират по-добре, ако бяха разменили обетите си един към друг, питаше се тя. По-малко ли щяха да се карат, ако на пръста й, под годежния пръстен със сапфир, който вече й беше леко хлабав, седеше златна халка?
Докато си проправяше път през неразборията по Тотнъм Корт Роуд в понеделник сутрин, Робин прехвърляше отново в главата си спора от предишния ден. Семената му бяха посети още преди да излязат от къщи за мача по ръгби. Всеки път, като се срещаха със Сара Шадлок и приятеля й Том, Робин и Матю неизменно се скарваха – нещо, което Робин изтъкна, и кавгата, започнала още от мача, се проточи до малките часове на нощта.
– Сара наливаше масло в огъня, за да стане разправия, да му се не види, нима не схващаш? Тя беше тази, която постоянно питаше за него и се връщаше на темата, не аз...
Неспирните пътни ремонти около станцията на метрото Тотнъм Корт Роуд пречеха на придвижването на Робин до работата й още от самото й постъпване в частната детективска агенция на Денмарк Стрийт. Настроението й не се подобри от това, че се препъна в голяма купчина строителни отломки, залитна и едва след няколко крачки възстанови равновесието си. Порой от подсвирквания и похотливи забележки отекна от дълбокия изкоп в пътя, пълен с мъже с каски и флуоресцентни якета. С почервеняло лице тя тръсна червеникаворусата си коса, за да я махне от очите си, мигом ги игнорира и се върна към натрапчивите мисли за Сара Шадлок и непрестанните й лукави подпитвания за шефа на Робин.
– По странен начин е привлекателен, не мислиш ли? Малко поочукан, но на мен не ми пречи. Секси ли е на живо? Едър мъж е, нали?
Робин забелязваше как Матю стиска зъби, докато тя се опитваше да дава хладни и безразлични отговори.
– Само двамата ли сте в офиса? Ама наистина ли? Съвсем никой друг ли няма?
„Мръсница – помисли си Робин, чийто обичайно благ характер не се проявяваше по отношение на Сара Шадлок. – Нарочно го правеше.“
– Вярно ли е, че е получил медал за службата си в Афганистан? Ама наистина ли? Леле, отгоре на всичко е и герой от войната!
Робин бе сторила всичко по силите си да прекрати монолога на Сара в прослава на Корморан Страйк, но без резултат. Към края на мача вече се долавяше отчетлива хладина в отношението на Матю към годеницата му. Ала вкиснатото настроение не му попречи да се смее и шегува със Сара на връщане от Викаридж Роуд, а Том, когото Робин намираше за отегчителен и задръстен, им пригласяше с кискане, глух за всякакъв подтекст.
Побутвана от минувачи, които също се мъчеха да избегнат откритите изкопи по пътя, Робин най-сетне се добра до отсрещния тротоар, мина под скелета на бетонния монолит, който някога беше „Сентър Пойнт“ и наново се ядоса, като си припомни какво й бе казал Матю към полунощ, когато караницата им се възпламени.
– Не можеш да спреш да говориш за него, а? Чух те със Сара...
– Не аз първа заговорих, а тя, не си слушал добре.
Ала Матю я имитира с оня обобщен за всички жени глас – изтънял и дебилски:
– „О, косата му е истинска прелест...“
– Дявол го взел, държиш се като параноик! – бе креснала Робин. – Сара се прехласваше по косата на Жак Бъргър, ръгбиста, не по тази на Корморан, а аз само казах...
– „Не по тази на Корморан“ – повтори той отново с идиотското пищене.
Щом зави по Денмарк Стрийт, Робин беше толкова бясна, както и преди осем чӚса, когато изфуча от спалнята и отиде да спи на дивана.
Сара Шадлок, проклетата Сара Шадлок беше състудентка на Матю и всякак се бе домогвала да го отмъкне от Робин, неговото момиче, останало в Йоркшър... Робин би била на седмото небе, ако можеше да е сигурна, че никога повече няма да зърне Сара, но тя щеше да присъства на сватбата им през юли, без съмнение нямаше да спре да им разваля отношенията и после, и като нищо можеше някой ден да се натресе в службата на Робин, за да се запознае със Страйк, ако интересът й към него беше искрен, а не целеше само да всява раздори между Робин и Матю.
Читать дальше