Робърт Галбрейт - В служба на злото

– Майка ми имаше върху себе си татуировка със заглавието й.

Не му беше драго да уточнява пред Робин къде точно се бе намирала татуировката. Ала вече се поразмекваше от храната и пиенето: Робин никога не бе показвала нетактичен интерес към неговото минало, а настояването й да получи информация днес бе съвършено оправдано.

– Беше любимата й песен. Blue Öyster Cult беше любимата й група. Любима дори е слабо казано. Беше обсебена от тях.

– Нима любимата й група не е била Дедбийтс? – учуди се на глас Робин, без да помисли. Бащата на Страйк на времето бе водещ вокал на Дедбийтс. Него също никога не бяха обсъждали.

– Не – отвърна Страйк и успя да докара половинчата усмивка. – Старият Джони идваше на второ място за Леда. Искала Ерик Блум, фронтмена на Blue Öyster Cult , но така и не се доб­рала до него. Един от малцината, които са й се изплъзнали.

Робин не знаеше какво да каже. Чудила се беше преди какво ли е чувството епичната секс история на майка ти да присъства онлайн, достъпна за всички. Новата бира на Страйк дойде и той отпи, преди да продължи.

– За малко не съм бил кръстен Ерик Блум Страйк – каза той и Робин се задави с водата си. Той се засмя, когато тя се разкашля в салфетката. – Да си го кажем направо, Корморан не е много по-добро, дявол го взел. Корморан Блу...

– Блу?!

– Blue Öyster Cult , не ме ли слушаше?

– Господи – ахна Робин. – Това си го премълчаваше.

– Ти не би ли го премълчавала?

– Какво означава ‘Mistress of The Salmon Salt’?

– Да пукна, ако знам. Текстовете им са безумни. Научна фантастика. Щури хрумки.

Глас в главата му: „Тя искаше да умре. Беше ‘quicklime girl’.“

Отпи още бира.

– Май че никога не съм слушала Blue Öyster Cult – каза Робин.

– Слушала си ги – възрази Страйк. – ‘(Don’t Fear) The Reaper’12.

12 „(Не се бой от) Жътваря“ – Б. пр.

– Не се... какво?

– Беше върховен техен хит. ‘(Don’t Fear) The Reaper’.

– О... ясно.

За миг Робин стъписана си бе помислила, че той й дава съвет.

Храниха се мълчаливо известно време, докато тя, неспособна да задържа повече въпроса у себе си, макяар и с надежда да не прозвучи уплашена, попита:

– Защо според теб кракът е адресиран до мен?

– Много се чудих за това – отговори той – и мисля, че трябва да го приемем като безмълвна закана, така че, докато не установим...

– Няма да спра работа – гневно отсече тя. – Няма да си стоя у дома. Матю това иска.

– Значи, говори с него?

Обадила му се беше по телефона, докато Страйк беше на долния етаж с Уордъл.

– Да. Ядосан ми е, че съм се подписала за пакета.

– Вероятно се тревожи за теб – изказа неискрено предположение Страйк. Беше срещал Матю при няколко случая и всеки път антипатията му към него растеше.

– Не се тревожи – троснато отвърна Робин. – Просто си е наумил, че съм дотук, вече трябва да напусна подплашена. Обаче няма да стане.

Матю беше потресен от новината, която му поднесе, но тя бе доловила и бегла нотка на задоволство в гласа му, почувствала бе неизречената му убеденост, че най-сетне тя ще разбере какъв нелеп избор е направила да постъпи при несъстоятелен частен детектив, който не може да й плаща прилична заплата. Работното й време при Страйк беше дотолкова нерегламентирано, че се налагаше да получава доставки в службата, вместо в жилището си. („Не получих отрязан крак понеже „Амазон“ не могат да ми направят доставка у дома!“, разпалено бе протестирала Робин.) А отгоре на всичко сега Страйк се беше и прочул донякъде и събуждаше интереса на приятелите им. Работата на Матю като счетоводител далеч не криеше такава притегателност за околните. Обидата и ревността му бяха дълбоки и все повече тровеха отношенията им.

Страйк не беше такъв глупак, че да подтиква Робин към нелоялност спрямо Матю, за която тя да съжалява, щом си върне равновесието.

– Първо е поставил моето име. Вероятно или се опитва да разтревожи мен, че знае името ти, или да уплаши теб, за да спреш да работиш при мен.

– Само че аз няма да се уплаша – заяви тя.

– Робин, не е време за героизъм. Който и да е той, подсказва ни, че знае много за мен, че му е известно името ти, а след тази сутрин – и как изглеждаш. Видял те е отблизо. Не ми харесва това.

– Явно нямаш високо мнение за контрасъгледваческите ми способности.

– Говориш с човека, пратил те на най-добрия шибан курс, който можах да открия, и прочел писмото им, пълно с похвали за теб, дето ми го тикна под носа – посочи Страйк.

– Ами тогава не вярваш в уменията ми за самоотбрана.

– Не съм ги виждал с очите си, разполагам само с твоята дума, че си се обучавала на такива.