Робърт Галбрейт - В служба на злото

– Някога да си ме хващал в лъжа за онова, което мога или не мога да правя? – парира го Робин засегната и Страйк беше принуден да признае, че не е имало такъв случай.

– Ами приеми го така, тогава! Няма да поемам глупави рис­кове. Обучил си ме да забелязвам всякакви съмнителни типове. Бездруго не можеш да си позволиш да ме пратиш у дома. И сега едва насмогваме с клиентите си.

Страйк въздъхна и разтърка лицето си с длани, опакото на които бе силно окосмено.

– Нищо след мръкване – отсече той. – Освен това трябва да носиш у себе си аларма, и то свястна.

– Добре – каза тя.

– Така или иначе, от следващия понеделник се заемаш с Радфорд – припомни той и тази мисъл му донесе известна утеха.

Радфорд беше заможен предприемач, който искаше да вкара в офиса си разследващ под прикритието на временен почасов служител, за да изобличи старши ръководител във фирмата, когото подозираше в криминални деяния. Робин беше очевидният избор, тъй като Страйк бе станал по-разпознаваем след втория им сензационен разрешен случай с убийство. Докато допиваше третата си бира, детективът разсъждаваше над възможността да убеди Радфорд да увеличи работното време на Робин. По-спокойно щеше да му е да знае, че тя е в безопасност в луксозната офис сграда от девет до пет всеки ден, докато бъде заловен маниакът, изпратил крака.

Междувременно Робин се бореше с пристъпи на изтощение и прилошаване. Скандалът, неспокойният кратък сън, шокът от отрязания крак..., а сега й предстоеше да се прибере у дома и отново да обосновава желанието си да продължи да върши опасна работа срещу ниска заплата. Матю, някога неин основен източник на утеха и подкрепа, се бе превърнал в поредното препятствие, което трябваше да бъде заобикаляно.

Неканен и нежелан, образът на студения отрязан крак в кашона се върна в съзнанието й. Питаше се кога ли ще спре да го вижда пред очите си. Връхчетата на пръстите й, допрели се до него, тръпнеха неприятно. Несъзнателно тя стисна ръката си в юмрук върху скута.

5

Hell’s built on regret.

Blue Öyster Cult, ‘The Revenge of Vera Gemini’

Lyrics by Patti Smith13

13 Адът е изтъкан от съжаления. Блу Ойстър Кълт, „Отмъщението на Вира, зодия Близнаци“. Текст Пати Смит – Б. пр.

Много по-късно, след като благополучно бе изпратил Робин до метрото, Страйк се върна в офиса, седна в тишината на нейното бюро и потъна в мисли.

Виждал бе много разчленени трупове – и гниещи в масови гробове, и току-що разкъсани от бомби край пътя: с откъснати крайници, смляна плът, раздробени кости. Насилствената смърт бе сферата на действие на Отдела за специални разследвания, цивилното крило на Кралската военна полиция, и неговата и на колегите му рефлексна реакция често бе проявата на чувство за хумор. Беше начин за справяне с гледките на разкъсани и осакатени мъртъвци. В ОСР не се радваха на лукса да виждат труповете измити и разкрасени, положени в застлани със сатен ковчези.

Ковчези. Кашони. Кашонът, в който бе пристигнал кракът, изглеждаше съвсем обикновен. Нямаше маркировка, която да подскаже произхода му, никаква следа от предишни адреси, нищо. Всичко бе напълно организирано, внимателно подготвено, изпипано – тъкмо това го притесняваше, не толкова самият крак, колкото и зловещ предмет да беше. Разтърсваше го щателният, едва ли не клиничен подход.

Страйк погледна часовника си. Тази вечер с Елин имаха уговорка да излязат. Интимната му приятелка от два месеца беше във вихъра на развод, който се водеше с дръзкия авантюризъм на шахматен турнир между гросмайстори. Съпругът й, с когото бяха разделени, беше много богат човек, нещо, за което Страйк не си бе давал сметка до първата нощ, когато му бе позволено да влезе в брачния дом и се озова в просторен апартамент с дървени подове и изглед към Риджънтс парк. Поделената родителска опека означаваше, че тя можеше да приема Страйк нощем само когато петгодишната й дъщеря не беше у дома, а когато излизаха, избираха по-тихи и слабо посещавани ресторанти в столицата, тъй като Елин не искаше съпругът й да знае, че тя се среща с някого. Ситуацията идеално устройваше Страйк. Вечният проблем във връзките му бе, че обичайните вечери за развлечения често бяха вечери, в които той трябваше да е навън и да проследява нечии други неверни партньори, освен това нямаше особено желание да създава близки отношения с дъщерята на Елин. Не беше излъгал Робин – той наистина не умееше да разговаря с деца.

Посегна към мобилния си телефон. Трябваше да свърши няколко неща, преди да излезе за вечерята.