Робърт Галбрейт - В служба на злото

– Виж, Пищял, знаеш, че ще изкарам пари от този случай. До месеци пред вратата ми ще има опашка от клиенти.

– Нямай грижа, Горелка – отвърна мъжът след кратък размисъл. – Можеш да ми останеш длъжник.

– Сериозно ли?

– Да – потвърди Пищяла и тръгна да си върви. – Дрънни ми, като си готов за тръгване. Аз отивам да набавя кола.

– Да не вземеш да я откраднеш! – подвикна подире му Страйк.

Секунди след като той мина повторно покрай кухненския прозорец, детективът чу далечния звук на полицейска сирена.

– Ето ги, идват, Дони – каза той.

И тогава Доналд Лейн проговори с истинския си глас на Страйк за пръв и последен път.

– Майка ти – изрече той със силен шотландски акцент – беше шибана курва.

Страйк се засмя.

– Може и така да е – отвърна той, пушещ и кървящ в мрака на фона на усилващите се сирени. – Но тя ме обичаше, Дони. А чух, че твоята не щяла да те знае, защото си бил полицейско копеле.

Лейн се замята по пода в безплодни старания да се освободи, но само успя да се превърти настрани с все така приковани зад гърба си ръце.

62

A redcap, a redcap, before the kiss . . .

Blue Öyster Cult, ‘Before the Kiss’92

92 Червена барета преди целувката... Блу Ойстър Кълт, „Преди целувката“. „Червена барета“ в Обединеното кралство наричат служещите във военната полиция. – Б. пр.

Страйк не се видя с Карвър тази вечер. Подозираше, че по-скоро би си прострелял капачките на коленете, отколкото да се срещне с детектива в този момент. Разпитаха го двама служители от криминалното следствие, които никога не беше виждал преди, в странична стая в спешното отделение в промеждутъците на медицинските процедури заради нараняванията му. Ухото му беше зашито, разрязаната му длан – превързана, на гърба му, наранен от падналото мачете, беше поставена превръзка и за трети път в живота му носът му беше болезнено наместен в приблизителна симетрия. Страйк бе направил пред полицията ясно изложение на логичните си разсъждения, отвели го до Лейн. Не пропусна да отбележи, че същата тази информация бе съобщил по телефона на подчинен на Карвър две седмици по-рано и се беше опитал да я предаде лично на Карвър при последния им разговор.

– Защо не записвате това? – попита той полицаите, които седяха и мълчаливо се взираха в него. По-младият направи кратка отметка в бележника си.

– Също така – продължи Страйк, – написах писмо и го изпратих препоръчано с обратна разписка до детектив инспектор Карвър. Би трябвало да го е получил вчера.

– Изпратили сте го с обратна разписка? – повтори по-възрастният от двамата полицаи, мъж с тъжни очи и мустаци.

– Точно така – потвърди Страйк. – Исках да съм сигурен, че е получено и няма да се затрие някъде.

Този път полицаят направи по-подробна записка.

Версията на Страйк беше как поради впечатление, че полицията не е убедена в подозренията му към Лейн, не е престанал да го наблюдава. Проследил го бе до нощния клуб, разтревожен, че ще се опита да подбере жена за убиване там, а после до апартамента му, където бе решил да се изправи пред него. Въобще не спомена Алиса, изиграла с такъв апломб ролята на временната му помощничка, нито Пищяла, чиято ентусиазирана намеса със сигурност бе спестила на Страйк още няколко прободни рани.

– Сега номерът е – заяви детективът на полицаите – да бъде намерен този тип Ричи, понякога известен и като Дики, чийто мотоциклет Лейн е вземал назаем. Хейзъл ще е в състояние да ви каже всичко за него. Постоянно е осигурявал алибита на убиеца. Предполагам, че самият той е дребен мошеник и вероятно си е мислел, че съдейства на Лейн да кръшка на Хейзъл или да завърти изгодна далавера, свързана с получаваните помощи. Не ми звучи като много умен. Според мен бързо ще капитулира, като научи, че става дума за убийство.

Накрая, в пет часа сутринта, лекарите и полицаите решиха, че не искат нищо повече от Страйк. Той отказа предложението на двамата следователи да го откарат, за което подозираше, че е продиктувано от желание да го държат под око възможно най-дълго.

– Не искаме всичко това да се разчуе, преди да сме имали възможност да разговаряме със семействата – посочи по-младият полицай, чиято бяло-руса коса се открояваше в сивкавото утро в двора отпред, където тримата мъже се разделяха.

– Няма да хукна към репортерите – рече Страйк, прозя се широко и заопипва джобовете си да провери останала ли е някоя и друга цигара. – Днес си имам други неща за вършене.

Беше тръгнал да си върви, когато му хрумна друга мисъл.