Робърт Галбрейт - В служба на злото

Страйк затвори и камерата, и вратата на хладилника и се обърна да погледне пленника си.

Сега Лейн лежеше безмълвен. Детективът беше сигурен, че онзи напрягаше хитрия си лисичи мозък, за да обърне отчаяната си ситуация в своя полза, да уличи Страйк, че го е натопил за всичко, че е подхвърлил или замърсил уликите.

– Би трябвало да те позная, нали, Дони? – рече детективът, като увиваше тоалетна хартия около дясната си длан, за да спре кървенето. На бледата лунна светлина, влизаща през мръсния прозорец, Страйк едва успяваше да различи чертите на Лейн. Някога якото му мускулесто тяло сега тежеше под килограмите натрупана плът в резултат на стероидите и липсата на редовни физически упражнения. Тлъстините му, сухата му кожа, брадата, която явно бе пуснал, за да скрие белезите си, грижливо обръснатата глава и усвоената походка с тътрене на краката, го караха да изглежда поне с десет години по-стар отколкото беше всъщност. – Би трябвало да те позная в мига, когато отвори входната врата у Хейзъл. Но ти си прикриваше лицето, като все бършеше сълзи, нали така? Капнал си беше нещо в очите, за да се подуят ли?

Страйк поднесе пакета си с цигари на Пищяла, после сам запали.

– Сега, като си помисля, северняшкият акцент беше малко пресилен. Трябва да си го усвоил в Гейтсхед, нали? Дони открай време го бива в имитациите – подхвърли той към приятеля си. – Да беше го чул как докарваше ефрейтор Оукли. Личи си, че влага в подражанието сърце и душа.

Пищяла местеше изумен поглед от Страйк към Лейн. Детективът продължаваше да пуши, загледан в мъжа на пода. Носът му пареше и пулсираше и караше очите му да сълзят. Искаше да чуе как убиецът проговаря поне веднъж, преди да позвъни на полицията.

– Преби и ограби дементна старица в Корби, нали така, Дони? Горката госпожа Уилямс. Взел си грамотата за храброст на сина й, а вероятно и други негови документи. Знаел си, че той е в чужбина. Не е толкова трудно да откраднеш нечия самоличност, ако разполагаш с документ, от който да тръгнеш. Оттам става още по-лесно да баламосаш самотна жена и един-двама небрежни полицаи.

Лейн лежеше на мръсния под, заключил уста, ала Страйк едва ли не физически чувстваше трескавата работа на отвратителния му отчаян ум.

– Открих в къщата „Акутан“. Това е лекарство против акне, но също и против псориатичен артрит. Още тогава трябваше да се досетя. Криеше го в стаята на Келси. Рей Уилямс не е страдал от артрит. Обзалагам се, че сте имали много споделени малки тайни с Келси, нали, Дони? Тъпчел си й главата с измислици за мен, за да я докараш до нужната ти настройка. Возел си я с мотоциклет около офиса ми... наел си се да пускаш писмата й по пощата... носел си й обратно моите фалшиви писма.

– А бе, ти си тежък сбърканяк – ахна отвратеният Пищял. Наведе се над Лейн с огънчето на цигарата си близо до лицето му, явно изгарящ от желание да го нарани.

– Не давам и да го гориш, Пищял – предупреди Страйк и извади телефона си. – По-добре си обирай крушите, ще се обадя в полицията.

Той позвъни на 999 и съобщи адреса. Версията му щеше да е, че е проследил Лейн до клуба, а после до апартамента му, че е станала разправия и Лейн го е нападнал. Нямаше нужда никой да знае за намесата на Пищяла, нито че Страйк е отворил с шперцове ключалките на апартамента. Естествено, дрогираният съсед можеше да проговори, но детективът предполагаше, че младежът ще предпочете да не се бърка, за да не се налага в съда да разнищват доколко състоянието му е било повлияно от алкохол и наркотици.

– Вземи това и се отърви от него – поръча Страйк на Пищяла, като съблече светлоотразителното си яке и му го подаде. – И от флакона с газ оттатък.

– Разбрано, Горелка. Сигурен ли си, че няма проблем да останеш с този? – добави Пищяла с поглед към счупения нос на Страйк, към кървящите му ухо и ръка.

– Да, разбира се – отвърна Страйк, трогнат донякъде.

Чу как мъжът прибра флакона от съседната стая и малко след това го видя да минава покрай кухненския прозорец на балкона отвън.

– ПИЩЯЛ!

Старият му приятел се върна в кухнята с такава скорост, че очевидно беше спринтирал. Държеше заплашително в ръка тежкия флакон от пропан, но Лейн все така лежеше окован в белезници и безучастен на пода, а Страйк пушеше, облегнат на печката.

– Да му се не види, Горелка, рекох си, че ти е скочил!

– Пищял, можеш ли да осигуриш кола и да ме откараш утре сутринта на едно място? Ще ти дам...

Страйк погледна към оголената си китка. Предишния ден си беше продал часовника, за да осигури плащането на Пищяла за тази вечер. Какво още му беше останало за продаване?