Робърт Галбрейт - В служба на злото

Страйк се изправи на колене и ритна нападателя си с всичка сила в топките. Мачетето се изплъзна от ръцете на Лейн и се стовари върху гърба на Страйк. Той изкрещя, но не се поколеба да хване убиеца през коленете и да го събори. Главата на Лейн издрънча във вратата на фурната, но дебелите му пръсти посегнаха към врата на противника му. Страйк се опита да му нанесе кроше, но беше притиснат от сериозната тежест на мъжа. Големите яки длани на убиеца вече се сключваха около гърлото му. С гигантско усилие Страйк събра достатъчно сила да блъсне с глава Лейн, чийто череп отново изтрака, ударил вратата на фурната...

Претърколиха се и сега детективът беше отгоре. Опита се да удари нападателя си в лицето, но реакциите на противника му бяха също така бързи, както някога на ринга: с една ръка отби удара, а с другата под брадичката вдигна лицето му нагоре. Страйк замахна напосоки, удари кост и я чу да се троши...

Тогава изневиделица дойде грамадният юмрук на Лейн, блъсна се в лицето на детектива и той усети мощно сътресение в носа си; разхвърчаха се пръски кръв, когато залитна назад от силата на удара, очите му се навлажниха и всичко се размаза пред погледа му. Задъханият и пъшкащ, като някакъв фокусник Лейн измъкна месарски нож сякаш от нищото...

Почти заслепен, с течаща от устата му кръв, Страйк го видя да проблясва на лунната светлина и го ритна с протезата си. Раздаде се приглушено звънтене на метал в метал, когато ножът се удари в стоманената пръчка, служеща му за глезен, и после бе издигнат отново...

– Да не си посмял, мръснико!

Пищяла беше стиснал отзад главата на убиеца. Крайно неразумно Страйк посегна към месарския нож и дланта му беше разрязана. Пищяла и Лейн се вкопчиха един в друг, но шотландецът беше далеч по-масивен и скоро извоюва надмощие. Страйк ритна още веднъж ножа с протезата си и този път успя да го избие от ръката на едрия мъж. Сега вече успя да помогне на приятеля си да повали противника си на пода.

– Спри да се бориш или ей сега съм те заклал! – ревна Пищяла, сключил ръце около врата на Лейн, докато шотландецът се гърчеше и ругаеше, все още със стиснати масивни юмруци и с увиснала счупена челюст. – Да не мислиш, че само ти носиш нож, тлъсто говедо?

Страйк извади белезниците – най-скъпото оборудване, което бе отнесъл със себе си от Отдела за специални разследвания. Двамата с Пищяла едва успяха с общи усилия да приведат Лейн в поза, позволяваща щракване на белезниците, като извиха дебелите му китки зад гърба, докато той неспирно се съпротивляваше и сипеше мръсотии.

Освободен от необходимостта да удържа Лейн, Пищяла го ритна толкова силно в диафрагмата, че убиецът издаде продължително слабо просвирване и за малко онемя.

– Добре ли си, Горелка? Горелка, къде те уцели?

Страйк се бе отпуснал до печката. Порязаното му ухо кървеше обилно, както и дясната му длан, но най-много го тревожеше бързо подуващият се нос, тъй като кръвта от него течеше в устата му и му пречеше да диша.

– На, вземи, Горелка – рече Пищяла, като се върна след кратко издирване из апартамента и му подаде ролка тоалетна хартия.

– Благодаря – продума задавено Страйк. Натъпка ноздрите си с хартия, колкото можаха да поберат, после сведе поглед към мъжа на пода. – Радвам се да те видя отново, Рей.

Все още борещият се за въздух Лейн не каза нищо. Голото му теме лъщеше на лунната светлина, която доскоро бе осветявала ножа му.

– Мислех, че името му е Доналд – подхвърли Пищяла с любопитство и като видя, че онзи се размърдва, отново го ритна в корема.

– Така е – отвърна Страйк. – И стига го рита, че ще му разкъсаш нещо, за което да отговарям пред съда.

– А защо го нарече...?

– Защото... Също така нищо не пипай, Пищял, не искам да си оставиш отпечатъците тук. Защото Дони използва чужда самоличност. Когато не е тук – каза Страйк, отиде до хладилника и постави лявата си ръка в латексова ръкавица върху дръжката му, – е пенсионираният пожарникар герой Рей Уилямс, който живее във Финчли с Хейзъл Фърли.

Страйк отвори вратата на хладилника и отново с лявата си ръка дръпна капака на фризера.

Вътре лежаха гърдите на Келси Плат, вече съсухрени като смокини, пожълтели и вкоравени. До тях бяха пръстите на Лила Монктън с нокти, лакирани в мораво и с дълбоки белези от зъбите на Лейн. Отзад имаше две отрязани уши, на които висяха пластмасови обеци с формата на малки сладоледени фунийки и безформено парче плът с все още различими ноздри.

– Мамицата му – промълви Пищяла, който също се бе навел да погледне. – Дяволите го взели, Горелка, че това са...