Снежана Петрова - Unknown

– Стига глупости, Дарси. Освен ако тотално не си прецакала събирането на доказателствата и анализа, ти си свършила твоята работата. Давай напред и се опитай да помогнеш на разследването, вместо да се занимаваш с глупости.

– Не съм сигурна дали те харесвам или не.

– Не ме харесвай, така няма да усложним нещата.

Тя кимна без колебание. В края на краищата нали точно това беше и нейната идея – да прекара няколко приятни часа с него. Всичко извън секса в този момент на живота й оставаше на заден план.

– Идеално ме устройва.

Той се изправи на крака още докато Джини вървеше към масата им, носеща хартиен плик с обяда му и шейковете, поставени в картонена кутийка.

– Да тръгваме, госпожо инспектор. До шест часа имаме да свършим доста работа.

Джаред постави плика и кутийката с напитките върху бюрото в офиса на Дарси и огледа тясното помещение с бърз опитен поглед. Докато изваждаше храната, той се замисли как да го направи. Можеше да я качи върху дългата метър и осемдесет сгъваема маса под прозореца, който гледаше към задръстения с противопожарна техника двор. За нещастие крехката конструкция вероятно нямаше да издържи, а и със сигурност не би било професионално, макар че един бърз секс щеше да свърши добра работа за възстановяване на концентрацията му. Нямаше доверие също така и на бюрото й с модерен стъклен плот, изкусно балансиран върху сложна мрежа от хромови тръби.

– Между другото, Милър е куче, което лае, но не хапе. – Дарси се пресегна покрай него за шейка си и в ноздрите му нахлу аромата на топло и чисто женско тяло.

Полицейският началник беше на около трийсет и пет и очевидно прекарваше доста време във фитнеса, но не представляваше никаква опасност. Джаред беше служил шест години в Делта Форс, преди да започне работа в групата за специални операции към окръжното шерифство. Нямаше човек, когото да не е способен да осакати или убие.

– Моята партньорка ще се оправи с Милър. Дори и да я засърбят ръцете да го удуши, ще успее да се сдържи. – Той захапа бургера си, седна в един от двата стола пред бюрото й и възкликна с пълна уста: – О, Боже!

Устните й се извиха около сламката, потопена в шейка.

– Страхотен бургер, нали?

– Невероятен.

Леката й усмивка правеше желанието му почти болезнено. „ Когато приключа с теб, ще се чувстваш на небето.“ По дяволите, Джаред вече беше склонен да й повярва. Тя го побъркваше, без да полага каквито и да било специални усилия. А какво ли щеше да стане, ако се постараеше?

Дарси заобиколи бюрото и издърпа горното чекмедже на шкафа за документи. Той погледна към стената, върху която бяха закрепени лавици за книги от стъкло и хром. Или градът инвестираше много в осигуряване на удобства на своите служители, или тя отделяше от заплатата си, за да украсява по такъв начин работното си пространство. Джаред беше склонен да мисли, че обикновената сгъваема маса от сив метал и столове бяха осигурени от града. Стандартният шкаф за папки също. А модулът за книгите и бюрото в същия стил си бяха нейна инвестиция – красива гледка и много секси. Отношението й към интериора означаваше, че прекарва много време тук... или че иска да се чувства като у дома си в офиса.

Погледът му спря на поставена в сребърна рамка снимка върху рафта. На нея се виждаше Дарси, далеч по-млада, с униформа на мажоретка и застанала до нея девойка – нейна двойничка, прегърнала я през рамо.

– Ти имаш сестра близначка.

Тя затвори чекмеджето и се върна до бюрото, слагайки три кафяви папки върху стъклената повърхност.

– Да.

Джаред се зачуди дали двете имат еднакъв характер. Може би Дарси беше по-невъздържаната сестра. Мисълта за това накара членът му отново да се оживи.

– Да започнем с първия пожар? – предложи тя, като се придвижи от дясната му страна.

Той продължи да яде и кимна, леко раздразнен от желанието й да преминат на професионална тема. Съзнаваше, че това е глупава реакция от негова страна. Да не усложняват нещата означаваше да не задълбават излишно и трябваше да се радва, че тя споделя неговото мнение.

Дарси измъкна най-долната папка, отвори я и започна внимателно да подрежда снимките върху плота. С изключение на една чудновата стъклена стойка за моливи и неголяма червена кутия за инструменти, нищо друго не нарушаваше девствената повърхност на бюрото.

Джаред загледа внимателно снимките от местопрестъплението. Тя започна да обяснява какво означава всяка от тях.

– Пожарът започва приблизително в десет часа вечерта. Собственикът е заключил в осем. Започнал е ето тук – тя посочи третата снимка – в коридора пред тоалетните.