Снежана Петрова - Unknown

– Диванът ми е винаги свободен за теб, Дарси. Знаеш го.

– Благодаря ти.

– Винаги, когато имаш нужда.

Тя се извърна и се заоглежда къде да постави куфарчето си с инструменти, за да започне работа.

Дарси се завъртя с въздишка и отвори очи. Часовникът върху полицата на камината показваше пет и петнайсет. Навън беше още тъмно и тя се бе въртяла цяла нощ в леглото, прекалено напрегната, за да успее да заспи поне за час. Имаше чувството, че пропуска нещо важно във връзка с пожара, но не можеше да разбере какво е то. Не спираше да мисли за него, но въпреки това не успяваше да стигне до никакъв отговор.

Надигна се, постави крака на пода и изпъна рамене назад. Вече бе взела решение. Единственият начин да излезе от това състояние беше да открие психопата и да го тикне зад решетките. Колкото по-скоро, толкова по-добре. До този момент никой не бе пострадал, но извършителят на палежите набираше скорост с всеки нов пожар. Ако продължеше да се придържа към установената схема, разполагаха само с броени дни преди поредния му удар.

Топъл дъх около петите й я накара да погледне надолу: на килима, до краката на дивана се беше проснала красивата немска овчарка на Джим. Когато кратката връзка на Дарси с него бе приключила, тя най-трудно бе понесла раздялата с кучето му.

– Благодаря ти, че ме пазиш, Коломбо – пресегна се и го почеса зад ушите.

Жителите на Лъвския залив й плащаха за същата услуга в града – да ги пази и да им осигурява безопасност.

Тя нямаше намерение да ги подвежда.

Втора глава

Щатският шериф Джаред Камерън изчака полицейския началник на Лъвския залив да спре да си поеме дъх посред една продължителна тирада и хвърли бърз поглед към партньорката си Триш Моралес, която стоеше до него. Посланието му беше съвсем ясно: „Аз не издържам вече, оправяй се сама.“ Джаред се завъртя и с умерена крачка тръгна към вратата.

Бяха прикрепили Триш към него само поради тази причина: тя имаше търпение на светец, докато той беше пълната й противоположност. Особено когато си имаха работа с местните власти на малки градчета, които още с появяването им размятаха пишките си във всички посоки, в опит да маркират териториите си.

– Още не съм приключил. Къде, по дяволите, отива той? – изръмжа полицейският началник Милър.

Идиот. Мислеше си, че може да се ебава с шерифската значка.

Джаред затвори стъклената междинна врата на кабинета на полицейския началник, за да не чува повече гласа му. Потискайки раздразнението си, той тръгна покрай помещенията за предварителен арест към изхода, когато в този момент в полицейския участък се появи едно неочаквано и нежелано усложнение. Първоначално й хвърли само бегъл поглед, но след малко забави ход и спря. Жената беше изумителна. Не във физическо отношение. Беше средна на ръст, стройна, с нормални пропорции. Лицето й не носеше и следа от козметика, а кестенявата й коса бе вързана отзад на конска опашка. Ако я беше видял на снимка, нямаше да му направи никакво впечатление. Но сега, докато гледаше как тялото й трепти пред погледа му, Джаред Камерън се почувства хванат в капан.

Тя излъчваше първична сексуална страст, обвита в най-обикновена опаковка.

Тайната й се разкриваше от чувствените движения и стаената покана, загатната в зелените й очи. Примитивният мъжкар в него моментално усети привличането, пренебрегвайки напълно указанията на мозъка, който му крещеше, че сега не е време за това. За беда синята й пожарникарска униформа ясно показваше на Джаред, че нямаше никакъв шанс да се размине с нея. Освен ако не се върнеше в кабинета на полицейския началник Милър. Чудеше се коя част от анатомията си ще може да контролира по-лесно: юмруците или члена си.

Може би, ако извадеше късмет, тя щеше да се окаже щастлива съпруга с деца, следователно едва ли би се заинтересувала да се въргаля с него в някой креват.

Беше потънала в разговор с дежурната полицайка на регистратурата, когато той ги приближи. Тя го стрелна с поглед, точно толкова бегъл, както и неговият към нея в първия момент. И тогава нещо избухна и у нея. В очите й изведнъж се появи фокус, в който го хвана на мушка, оглеждайки го от косата до одрасканите му служебни обувки и обратно. Когато погледите им се сблъскаха, дъхът й секна и тя облиза долната си устна.

По дяволите. Инстинктът му за самосъхранение настояваше да си завърти задника по най-бързия начин и да се отправи към кабинета на Милър. Евентуалният му силов сблъсък с местния полицейски началник му гарантираше далеч по-малко неприятности, отколкото контакта му с тази фурия в пожарникарска униформа.