Снежана Петрова - Unknown

– Ето го – обади се без да има нужда дежурната полицайка, като го посочи.

Джаред протегна ръка и се представи. В момента, в който докосна дланта на тази поразителна жена, усети първите сладостни тръпки на ерекцията. Погледна с отчаяние лявата й ръка, проклинайки липсата на брачна халка. Един обикновен златен ринг би убил мигновено интереса му.

– Дарси Майкълс – отвърна тя. Гласът й бе достатъчно висок, за да мине за момичешки. – Аз съм инспектор към противопожарната служба на Лъвския залив.

Привлекателната дежурна полицайка му се усмихна със същата покана, която му бе отправила, когато бе прекрачил прага на полицейското управление.

– По молба на Дарси изпратихме информация за подпалвача до окръжното шерифство.

Русокосата красавица беше точно от типа жени, които той предпочиташе – достатъчно атрактивна, за да предизвика интерес, и достатъчно лесна, за да не желае нищо повече от няколко приятни часа с нея. Дарси Майкълс напротив – възбуждаше нещо много по-дълбоко, предизвиквайки у него желание да стигне по-далеч. Много по-далеч.

Проклинайки се наум, Джаред докосна лакътя на инспекторката и я насочи към изхода.

– Да вървим.

Едва бяха излезли навън, когато тя каза:

– Много бързо пристигнахте, шерифе.

Направи му впечатление гласът й – представляваше кръстоска между Мерилин Монро и Дженифър Тили. Ако някой го бе запитал тази сутрин какво мисли за жени с момичешки гласове, би отговорил, че му се повдига от тях, но Дарси Майкълс се оказа изключение. Всеки път, когато си отвореше устата, разумът му мигновено изчезваше.

По-силно, Джаред. По-дълбоко...

Господи! Зъбите му изскърцаха.

– Трябва да действаме бързо – изтърси той, в опит да се концентрира. – Ако тоя тип се придържа към схемата си, още преди края на седмицата ще нанесе поредния удар.

Тя посочи надолу по улицата към тухлената фасада на противопожарната служба.

– Офисът ми се намира там. Имате ли вече заподозрян? Дойдохте, защото разпознахте начина на действие, нали?

– Да, сходен е с този на един вече известен подпалвач.

– Къде е бил заподозреният през последния месец?

– Нямам представа.

Тя свъси вежди и продължи с въпросите:

– Значи между пожарите в Лъвския залив и предишните има интервал, така ли? Колко продължителен?

– Двайсет години. Приблизително.

Тя заби токчетата си в асфалта.

– Не ме ли будалкате?

– Откъде накъде ще ви будалкам?

– Да не би да е пуснат скоро под гаранция?

– Беглец е – поясни той. – Преди седемнайсет години е подпалил една тоалетна в залата на съда по време на изслушванията по делото му и е успял да се измъкне при последвалия хаос. От онзи момент досега никой нито го е виждал, нито го е чувал. Обаче надзорният шериф в Сиатъл, помогнала за залавянето на Меркерсън, разпозна схемата му.

Лицето на Дарси се изпъна.

– Меркерсън. Точно така! Подвизавал се е доста преди да навляза в професията, но в школата го изучавахме, С какво, по дяволите се е занимавал през всичките тези години? Как е успял да остане неоткрит?

– Сигурно е живял под фалшиво име или се е намирал извън страната. Възможно е и да е обучил някой млад задник, който да го следва в идиотските му деяния. Това няма значение. Ще спипаме копелето. – Той отново я хвана за лакътя и двамата продължиха към противопожарната служба.

– Как така няма значение! Само за три седмици той разпердушини града ни.

Джаред долови яростта в гласа й и отбеляза това наум. Там, където имаше засегнати лични интереси, гневът се отразяваше върху точността на оценката. Една от многото причини, поради които не трябваше да остава и миг повече с нея. Въздействието й вече беше съвсем очевидно. Докато мозъкът му се опитваше да се съсредоточи върху случая, тялото му се стремеше към нея, пламнало и изгарящо от желание.

Миг преди да прекосят улицата, за да стигнат до противопожарната служба, той спря и импулсивно посочи към едно ресторантче на близкия ъгъл.

– Не успях да обядвам – обясни, надявайки се, че ниската му захар, а не хормоните бяха причината за промените в поведението му. Ако беше първото, щеше да е доста по-добре.

– Току-що ядох. Но може да си поръчам един шейк.

Поредната точка в нейна полза, отбеляза той. Жена, която не брои дяволските калории, които слага в устата си.

Джаред почти простена когато наводненият му с тестостерон мозък си представи какви други неща може да направи тя с устата си. Ако някога се бе нуждаел от доказателство, че се е отдал прекалено много на работата за сметка на развлеченията, от това по-добро здраве му кажи. Трябваше да приеме офертата на русокосата дежурна полицайка и сега нямаше да е в това състояние.