Снежана Петрова - Unknown

Джаред избра едно сепаре до прозореца и двамата се настаниха там. Менюто предлагаше сандвичи и пържени картофи плюс няколко салати, добавени единствено за побърканите на тема „калории“.

Сервитьорка с униформа, модел от 50-те и името „Джини“, избродирано върху джобчето, ги приближи с готов бележник и усмивка.

– Здрасти, Дарси. Гледам, че си довела федералните с теб. Обзалагам се, че Милър пикае газ. Знам какво му става, когато дойдат външни лица.

– Откъде разбра? – Дарси не успя да скрие изненадата си. – Аз самата едва преди пет минути открих, че окръжното шерифство е изпратило свои хора при нас.

Джини повдигна рамене.

– Ние сме местната новинарска агенция. Добре дошъл в Лъвския залив, шерифе.

– Благодаря. – Той насочи вниманието си отново върху менюто.

– Как я караш, Джини? – попита Дарси.

– По-добре. Тая сутрин инсталираха нова противопожарна алармена система. Улавя повишаването на температурата и сигнализира във фирмата, която я поддържа. Преди два дни ги извиках да проверят съществуващите системи, за да се уверя, че всички са изправни. – Джини посочи с палец зад гърба си към дебелак с готварска шапка, очевидно собственикът, който се виждаше в дъното на кухненския проход. – Тим даже се пошегува, че ако заведението изгори, поне ще се пенсионира със застраховката. Но все пак снощи е спал тук на кушетката.

– О, по дяволите, съжалявам. Аз...

Джаред се намеси в разговора, преди тя да изтърси още нещо.

– Това са проактивни и разумни мерки, Джини. Добра работа. Ако бургерите ти са поне наполовина толкова добри, колкото грижите за сигурност, ще си поръчам двойна порция.

Сервитьорката се ухили при похвалата.

– Разбира се, за такъв едър мъжага като тебе...

– Какво ще ни предложиш?

– Чийзбургерите са много хубави.

– Един двоен с бекон и люти чушки плюс пържени картофи. Опаковай ги, ще ги вземем с нас.

– С всичко допълнително към него ли да бъде?

– Да. И два шейка от любимия на инспектор Майкълс.

Джаред плати, отблъсквайки раздразнено петдоларовата банкнота, която Дарси извади от джоба си. Джини затвори касовия апарат и отиде да приготви шейковете.

– И така – започна той, – колко пъти до този момент Лъвския залив е викал федералните на помощ?

Лявата й вежда се изви в дъга и тя го измери с поглед. Предизвикателството в очите й накара сърцето му да забие по-силно. По дяволите, много отдавна не му се бе случвало да проявява такъв интерес към жена.

Беше добре, че кръвта й е гореща. Когато тялото й се озовеше под неговото, той нямаше никакво намерение да бъде кротък...

О, стига. Накъде се отплесваше отново? В съвсем погрешната посока .

– Само веднъж – отговори тя.

– Кога?

– Преди три години.

– Защо?

Тя се забави за секунда, преди да отговори, и той забеляза колебанието й.

– При убийството на една местна жена.

– И кое всъщност правеше случая важен?

Устните й се свиха и очите й придобиха твърдост, която го стресна.

– Не ме гледай така, Дарси. Въпросът наистина е сериозен. Федералните имат да разрешават далеч по-големи проблеми, отколкото някакво убийство в малко градче. Коя е причината, на която се дължеше този интерес у тях?

Тя издиша рязко.

– Почеркът на убиеца съответстваше на този на един сериен убиец, когото търсеха.

Още в мига, в който Дарси бе зърнала Джаред Камерън да прекрачва прага на полицейското управление, тя бе разбрала, че той щеше да нахлуе в живота й като ураган.

Външният му вид я бе поразил веднага щом го видя. Бе положила огромни усилия да не допусне да й проличи. Той въплъщаваше описанието „висок, мургав и опасен“. Когато я бе повел през вратата, докосването му бе накарало цялото й тяло да настръхне. А сега седеше срещу него от другата страна на масата, лице в лице с тази сладка опасност. Майка й би го нарекла „глътка студена вода“, но не и Дарси. При всяко срещане на погледа му устата й пресъхваше. Въпреки чисто професионалния им разговор, магнетичните му сини очи я пронизваха с животинско желание.

Дявол да го вземе, и тя го искаше точно по същия начин. Именно тази първична реакция Дарси не успяваше да потисне. Обноските му бяха груби и недодялани, това най-вероятно означаваше, че ще бъде буен и необуздан в леглото. Осъзна, че се е предала пред бясната енергия, която струеше от погледа му. Една нощ без всякакви задръжки беше всичко онова, от което се нуждаеше, за да се върне към живота.

– Какъв сериен убиец? – попита той с онзи суров глас, който извикваше в представите й отлежало малцово уиски в кристална гарафа. После небрежно отмести назад един кичур мастиленочерна коса от челото си и тя забеляза вените върху мощните му предмишници и бицепси. Отговаряше напълно на представите й за съвършен мъж – строен, изваян, без никаква следа от тлъстина.