Снежана Петрова - Unknown

– Някакъв от Средния запад, който изрязва символи на майте върху труповете на жертвите си.

– Пророка. – Джаред кимна и се отпусна върху облегалката на сепарето, но небрежната му поза не му придаде по-смирен вид. – Онзи, който отброяваше дните до деня на страшния съд. Тотален откачалник.

Дарси повдигна вежди.

– Това ли е професионалното ти мнение?

– Професионалното ми мнение е, че той е абсолютен психар. Също и тоя тип, дето пали града ви.

Тя с усилие сподави усмивката си. Джаред Камерън очевидно беше грубиян, в това нямаше никакво съмнение, но присъствието му я караше да се чувства далеч по-добре. Тя не можеше да си представи, че друг мъж, може да наложи волята си над него.

– Слушай. – Върховете на пръстите му забарабаниха върху масата. – Не можеш да се чувстваш виновна и отговорна за тези палежи.

– Не се чувствам.

– Глупости. Сервитьорката ти каза, че предприема стъпки да защити бизнеса си и ти веднага започна да се извиняваш, сякаш това е по твоя вина.

Дарси се наежи.

– Това е малко градче, шерифе. Хората тук не се къпят в пари. Тя е похарчила...

– Името ми е Джаред.

– Казвали ли са ти, че си много чаровен?

– Чарът ми не те интересува, сега говорим по случая.

– Откъде знаеш какво ме интересува?

– Защото и аз искам същото. – Той се приведе напред и понижи глас, а сините му очи пламнаха като адски въглени. – При това толкова много, че имам ерекция от момента, в който те зърнах.

Връхлетялата я страст накара лицето й да поруменее. Никой мъж до този момент не бе разговарял по толкова груб начин с нея, затова нямаше откъде да знае до каква степен ще я възбуди това. Без да иска си зададе въпроса дали той щеше да издава някакви звуци в леглото. Само мисълта как ще пъшка похотливо и ще говори безсрамни неща, докато я люби, я влудяваше. Положи усилие да се овладее и реши да продължи още малко играта.

– И какво е онова, което и двамата искаме, шерифе?

За момент по лицето му не помръдна и мускул. След това устните му се изкривиха в порочна усмивка. Очите му заблестяха бясно, излъчващи сурова похот.

– На теб ти трябва едно здраво, страстно чукане, а аз искам да ти го вкарвам, докато не изцедиш и последната капка от мен.

Дарси рухна обратно върху облегалката, вдигайки ръка към гърлото си и тихо простена.

Вагината й пулсираше жадно, а нежните й гънки се овлажняваха от нарастващото желание. Познаваше мъжа едва от двайсет минути, но внезапно се бе почувствала решена да го опознае още по-добре. Е, най-малко тялото му.

– Става. Работният ми ден свършва в шест.

Ноздрите на шериф Камерън се разшириха. Предчувствието за онова, което предстоеше, очерта още по-ясно скулите му, а бръчките от двете страни на красивата му уста се задълбочиха. Тя с чиста съвест можеше да заяви, че той е най-привлекателният мъж, когото някога е срещала.

– Ще съжалявам за това – изръмжа той навъсено.

По някакъв странен начин проявената от него току-що неохота само разпали още повече желанието й да го притежава. Джаред я привличаше – до такава степен, че Дарси не можеше да се овладее, дори и да се опитваше. И тя реагира по начина, по който всяка пълнокръвна жена би реагирала спрямо свирепата сексуална нужда на един удивително красив, потентен мъж – провокира го.

Привеждайки се напред, прошепна:

– Не, няма да съжаляваш. Когато приключа с теб, ще се чувстваш на небето.

– Господи! – Той направи гримаса и раздалечи бедрата си в опит да освободи натиска в слабините.

– Да се върнем към служебния разговор – рече тя, усмихвайки се вътрешно с женски триумф и изпълнено с нетърпение очакване. – Джйни е похарчила пари, като взема предпазни мерки, които няма да й свършат абсолютно никаква работа. Знаеш как работи Меркерсън. Реши ли да подпали ресторантчето, ще сложи запалителното устройство посред бял ден точно под носа й. И по-късно, след като заведението затвори и улиците опустеят, то ще избухне и цялата сграда ще пламне само след секунди.

– Нали я чу какво каза – отвърна предизвикателно Джаред. – Така се чувства по-добре. И без значение дали мерките, които взема, действително са необходими, те са разумни.

– Моята работа се състои в това, да я накарам да се чувства в безопасност, а тя очевидно не изпитва такова чувство.

– Точно така. — Шерифът втренчи поглед в нея. – И хората трябва да спят на отворени врати, защото полицейският началник и другите ченгета бдят над тях.

– Не си прав. Местните жители бяха ужасени при първия пожар, но имаха доверие в полицията и вярваха, че Милър ще открие бързо виновника. Вторият палеж усложни малко нещата, но въпреки всичко те бяха убедени, че арестът е въпрос само на дни. При третия хората вече не смятаха, че властите са близо до залавяне на подпалвача и започнаха да мислят как да се предпазят.