Диана Габалдон - В капан на времето

Затова, когато чух гласът му да се издига от другата страна на една пристройка, докато прилежно се разхождах следобед, аз се почувствах длъжна да проверя какво става.

Той се беше изправил пред един от конярите — по-голямо, намусено и широкоплещесто момче.

— Затваряй си устата, тъпа жаба такава — тъкмо казваше конярят. — Не разбираш какви ги плещиш!

— Аз знам по-добре от теб — прасе такова! — Фъргъс пъхна пръсти в ноздрите си, вирна носа си нагоре, после затанцува и загрухтя.

Момчето, което наистина имаше вирнат хобот, не губи време в спорове, ами налетя със стиснати юмруци и замахна. До секунди вече се търкаляха по калната земя, пищяха като котки и си късаха дрехите.

Докато се чудех дали да се намеся, конярят се претърколи върху Фъргъс, хвана го за врата с две ръце и започна да блъска главата му в земята. От една страна, смятах, че Фъргъс вероятно си е изпросил подобно внимание. От друга, видях, че лицето му става тъмночервено и не ми се щеше да си отиде без време. След още малко колебания аз се приближих до тях.

Конярят беше яхнал Фъргъс и го душеше, задникът му беше точно пред краката ми. Аз го изритах точно в шефа на панталоните. Той изгуби равновесие и се катурна с вик върху жертвата си. Претърколи се настрани и се изправи със стиснати юмруци, но ме видя и избяга.

— Какви ги вършиш? — Издърпах Фъргъс, който се давеше и плюеше. Започнах да изтупвам дрехите му и почистих по-големите буци кал.

— Виж се! — казах обвинително. — Скъсал си не само ризата си, но и панталоните. Трябва да помолим Берта да ги зашие. — Обърнах го и подръпнах скъсания плат. Конярят явно го беше хванал за колана на панталоните и ги беше съдрал по страничния шев. Твърдият плат висеше на слабите му хълбоци и оголваше едното бедро.

Внезапно замълчах и се вгледах смаяна. Не гледах голото дупе, а малкият червен белег, който го украсяваше. Беше с размера на монета от половин пени и бе тъмночервен, с цвета на скорошно изгаряне. Докоснах го и Фъргъс подскочи уплашен. Ръбовете на белега бяха изпъкнали; онова, което го бе оставило, беше потънало в плътта. Аз сграбчих момчето за ръката, за да не избяга, и се наведох да огледам.

Белегът беше овален и в него имаше неясни форми, вероятно букви.

— Кой ти направи това, Фъргъс? — Гласът ми прозвуча странно дори в собствените ми уши; неестествено спокоен и студен.

— Нищо ми няма, мадам; одрах се, като скачах от оградата. Просто треска. — Големите черни очи се стрелкаха напред-назад, търсеха убежище.

— Това не е треска. Знам какво е, Фъргъс. Но искам да разбера кой го направи. — Бях виждала вече нещо подобно, но този беше скорошен, макар и леко заздравял. И все пак не можех да го сбъркам.

Той разбра, че няма да се откажа, и спря да се бори. Облиза устни, поколеба се, после раменете му увиснаха и аз разбрах, че се е предал.

— Беше… един англичанин, милейди. С пръстен.

— Кога?

— Преди много време, мадам! През май.

Поех дълбоко дъх, пресмятах. Три месеца. Преди три месеца Джейми беше излязъл от вкъщи, за да отиде в бардака заради калфата от склада. В компанията на Фъргъс. Преди три месеца Джейми беше срещнал Джак Рандал в публичния дом на мадам Елиз и бе видял нещо, което го накара да забрави всякакви обещания и да обяви дуел на Джак Рандал. Преди три месеца той си тръгна — и не се върна.

С огромно търпение и като стисках здраво ръката на Фъргъс, някак успях да изтръгна историята от него.

Когато пристигнали в публичния дом на мадам Елиз, Джейми му казал да го чака, а той се качил горе да уреди нещата. Това щяло да отнеме известно време, затова Фъргъс се разхождал из големия салон, където няколко негови познати млади дами си „почивали”, говорели си и си оправяли косите в очакване на клиенти.

— Сутрин няма много работа — обясни ми той. — Освен във вторник и петък, когато рибарите идват по Сена да продават улова си на сутрешния пазар. Тогава имат пари и мадам Елиз печели доста, затова младите дами трябва да се приготвят още след закуска.

Повечето „момичета” били всъщност по-стари служителки във въпросното заведение; рибарите не били много придирчиви и им се падали по-нежеланите проститутки. Сред тях имало много приятелки на Фъргъс обаче и той прекарал четвърт час в компанията им. Появили се неколцина ранни клиенти, избрали си жена и се оттеглили в стаите горе — къщата на мадам Елиз имаше четири тесни етажа.

— Тогава влезе англичанинът с мадам Елиз. — Фъргъс замълча и преглътна.

Фъргъс, който бил виждал достатъчно пияни и възбудени мъже, разбрал, че капитанът е гулял цяла нощ. Бил зачервен и раздърпан, с кървясали очи. Той пренебрегнал опитите на мадам Елиз да го насочи към една от проститутките, откъснал се от нея и тръгнал из салона, за да огледа стоката. Тогава очите му спрели на Фъргъс.