Якоб Гримм - Немски сказания (Том втори)

Когато в Грабфелд настъпил голям глад, един мъж поел заедно с жена си и невръстното си дете към Тюрингия, за да избяга от недоимъка. По пътя, докато прекосявали някаква гора, мизерията го съкрушила и той се обърнал към жена си: „Няма ли да е по-добре да убием детето си и да изядем месото му, отколкото сами да бъдем разкъсани от глада?“ Жената се възпротивила на това толкова голямо престъпление; накрая обаче гладът го притиснал така, че той със сила откъснал детето от майчините ръце и щял да осъществи намерението си, ако Божието милосърдие не го преварило. Защото, както след това многократно разказвал в Тюрингия, додето измъквал меча, за да посече синчето си, забелязал в далечината два вълка, надвесени над една кошута и разкъсващи плячката си. Тутакси пуснал детето, прогонил вълците от едва вкусената от тях леш и се върнал при жена си с живия син и намерената храна.

Отличителният знак на градчето Кропенщат, разположено в Хартингау, Долна Саксония, е един голям сребърен потир, наричан Кропенщатският запас и съхраняван в тамошното кметство. Върху него изящно и отчетливо са изобразени тринадесет люлки и едно корито, в които лежат четиринадесет деца. Латински надпис съобщава стегнато онова, което местните хора разказват надълго и нашироко: На това място преди години живеел кравар, комуто в една и съща година от дванадесет жени се родили четиринадесет деца. Майките обаче били приготвили само тринадесет люлки и тъй като те не стигали, четиринадесетото дете трябвало да бъде положено в някаква вана или корито.

На една миля от Хааг се намира малкото село Лоосдуйнен (Льосден), в чиято църква и до днес биват показвани два купела с надпис: „В тези два купела са кръстени всички тези деца.“ А върху една окачена на същото място дъска в латински и нидерландски строфи е съхранен споменът за едно събитие, за което народното сказание съобщава следното: В стари времена в селото живяла графиня на име — според едни Маргарета, според други Матилде, съпруга на граф Херман от Хенеберг. Тя била наричана и просто Холандската графиня. Веднъж пред нея се явила бедна жена с близнаци на ръце и помолила за скромно подаяние. Графинята обаче я наругала и рекла: „Махайте се, безсрамна просякиньо! Невъзможно е жена да има наведнъж две деца от един и същ баща!“ Бедната жена отвърнала: „Тогава моля Бога да Ви даде толкова деца, колкото са дните в годината!“ След време графинята забременяла и в един ден родила триста шестдесет и пет деца. Това станало през 1270 (1276) година, когато графинята била на четиридесет и три. Всички тези деца били кръстени живи от Гуидо, епископа на Утрехт, в два месингови купела, като всички синове били наречени Йоханес, а всички дъщери — Елизабет. Всички те умрели обаче в един и същ ден с майка си и лежат заедно с нея в един гроб в селската църква. Паметен знак за това събитие има и в църквата в Делфт.

Ото, графът на Орламюнде, умрял през 1340 година (според други през 1275, 1280, 1298), като оставил млада вдовица, Агнес, по произход херцогиня на Мерано, от която имал две деца, синче на три и дъщеричка на две години. Вдовицата се установила в Пласенбург и замисляла да се омъжи отново. Веднъж до слуха й достигнали думите, изречени от Албрехт Красивия, бургграф на Нюрнберг, който бил казал: „С удоволствие бих се свързал с тази прекрасна жена, стига да не бяха четирите очи!“ Жената помислила, че той има предвид двете деца, които препречват пътя на новия брак; тогава, заслепена от страст, тя повикала един слуга на име Хайдер или Хагер и с щедри дарове го придумала да погуби двете деца. Според народното сказание децата се опитали да омилостивят коварния убиец и боязливо му се молели. „Мили Хайдер, не ме умъртвявай! Аз Орламюнде ти дарявам, и още Пласенбург добавям, така че да не съжаляваш“, казвало момченцето; а момиченцето: „Мили Хайдер, не ме умъртвявай! Аз куклите си ти дарявам.“ Това обаче не трогнало убиеца и той извършил злодеянието; след което извършил още детеубийства, ала бил заловен и подложен на мъчения, признал, че съжалява много за убийството на младия господар, който в молбите си вече знаел, че ще споделя властта, но че сто пъти повече съжалява, като си спомни невинните детски слова на момиченцето. Труповете на двете деца били погребани в манастира Химелскрон и за да бъде запазен завинаги споменът за случилото се, са показвани като светиня на поклонниците.