Якоб Гримм - Немски сказания (Том втори)

Когато император Хайнрих бил разположил лагера си в крепостта край Валхаузен в Голдене Ауе, един от хората му си изпросил парче земя, което да граничи с Голдене Ауе и да е толкова голямо, колкото съумее да засее с една крина ечемик. Понеже обичал рицаря заради храбростта му, императорът изпълнил молбата му, без да се замисли. Онзи взел крина ечемик и засял с него границите на бъдещото графство Мансфелд.

Това събудило завистта на останалите императорски люде и те донесли на императора, че с милостта му е било злоупотребено чрез едно лъжливо тълкуване. Ала той отвърнал през смях: „Думата си е дума! Това е земята на този човек!“ Оттук е и името Мансфелд 47 47 От думите на императора: Das ist des Mannes Feld! , както и ечемичните зърна на графския герб, наричани от гравьорите „ечемични хлебчета“.

Един благороден господар бродел из Германия, търсейки мир и удобно място да построи замъка си; стигнал до едно място във Франкония и открил хълм, който му се харесал. Когато препуснал натам, за да го огледа, пред него излетял женски тетрев, който имал малки; него благородникът поставил на герба си, а хълма нарекъл Хененберг 48 48 От „женски тетрев“, Birkhenne . и върху него построил красив замък, който е виден и днес; на хълма имало межда, на която се обръща ралото, там той построил приятно жилище за слугите си и го нарекъл Кьоре. 49 49 „Обръщало“, Köre ( Kehre ).

В стари времена в дома Квернфурт в Саксония властвал граф Гебхард със съпругата си. В отсъствие на графа тя родила наведнъж девет деца, от което тя и придворните й дами много се уплашили и не знаели какво да правят. Понеже господарят бил недоверчив и те се бояли, че трудно ще повярва, дето жена ще роди по нормалния начин от един мъж наведнъж девет деца; още повече че нерядко той изказвал тежки подозрения и слова по повод на жени, родили наведнъж две или три деца, и никой не съумявал да го придума да ги смята за честни. В страха си графинята се сговорила с придворните дами да отстрани скришом осем от деветте деца и да запази само деветото и най-здравото. (То било наречено Буркхарт и е сетнешният дядо на император Лотар.) На една от дамите било наредено да отнесе осемте деца в котела, в който били поставени, да допълни котела с камъни, да го потопи в езерото край дворцовата мелница и да удави децата.

Жената приела да го стори и рано сутринта изнесла децата от замъка. Тъкмо тогава обаче братът на графа, свети Бруно, бил излязъл по ранина в полето да се помоли. Докато се разхождал под хълма край красивия извор, наречен по-късно Брунсбрунен, жената се натъкнала на него и побързала да го подмине, сякаш се страхувала от нещо; но като минавала край него, Бруно дочул дечицата да скимтят в котела под мантията й. Учудил се и я попитал какво носи. Макар че жената веднага отвърнала: „Малки вълчета или кученца“, на Бруно не му изглеждало това да са гласовете на малки кученца; поради което поискал да надникне и види що за чудо е това. И като отгърнал мантията й, видял, че тя носи осем малки дечица. Безкрайно ужасен, той притиснал вкочанената от страх жена да му признае откъде идва с тези деца, кой й е наредил и какво се кани да прави с тях. Разтреперана, тя му съобщила цялата истина. След което господин Бруно й забранил да съобщава комуто и да било, включително на майката, друго, освен че е изпълнила нареждането й. Той пък взел децата, кръстил ги край извора, дал на всички тях името Бруно и настанил бедните сирачета — едно или две в дворцовата мелница, а останалите на други места наблизо. На хората, на които поверил децата да ги отгледат, дал пари и им наредил да го пазят в тайна, а и сам не го доверил никому до времето, когато за последен път поел от Квернфурт за Прусия и мислел, че е възможно никога повече да не се върне. Тогава разкрил доверително на брат си Гебхард какво се е случило, как децата са се родили и са останали живи и къде могат да бъдат срещнати. Гебхард трябвало обаче предварително да се задължи да не намразва и да не наказва съпругата си, ами да признае случилото се като Божие чудо и милост. След което свети Бруно отишъл при съпругата, разкрил й всичко и я наказал за грешното й неверие. Смесили се голяма скръб и велика радост, осемте дечица били доведени и представени, облечени еднакво, на родителите си. При вида им бащиното и майчиното сърце трепнали, а по осанката и жестовете на децата си личало, че те са истински братчета на деветото. Котелът, в който жената накарала да изнесат от замъка осемте паленца, и до ден-днешен може да бъде видян в Квернфурт, прикован на желязна верига в дворцовата църква, под каменния свод непосредствено пред хората, за да се помни тази история. Езерото до днес носи името Вьолфертайх 50 50 Вълчето езеро. , по простонародному Велертайх.