Якоб Гримм - Немски сказания (Том втори)

На Велики четвъртък след благословията свети Бруно се простил с брат си Гебхард и поел към Прусия, за да покръства езичниците. Когато достигнал зелената морава точно пред Квернфурт, мулето или магарето му се спряло и въпреки ударите, камшиците и шпорите не помръдвало нито напред, нито назад. От това Гебхард и останалите, които го придружавали, заключили, че не е Божия воля да предприема това пътуване, и го придумвали, докато най-сетне той се върнал с тях в замъка Квернфурт. През нощта обаче светецът се замислил отново за същото, натъжил се и сърцето му не намирало покой, така че в последна сметка все пак предприел пътуването и в Прусия бил пленен от езичниците, измъчван и убит (през 1008 или 1009 година). След смъртта му на мястото, където животното спряло, построили светилище, което до ден-днешен носи името параклисът Езелщет; в него всеки Велики четвъртък се опрощават греховете. Ето защо мнозина предприемат поклонническо пътуване до Квернфуртската Магарешка поляна, а в по-късни времена там ставал панаир, на който от изгрев до залез се стичали огромни тълпи от околните поселения.

Талман от Лундерщет враждувал с Ерфурт, главния град на Тюрингия. Веднъж въпросният рицар бил здраво притиснат от враговете си край Ротенщайн между Йена и Кала на Заале, така че изглеждало невъзможно да се измъкне. В безизходицата си обаче Талман скочил с коня си от скалата в Заале и съумял да избяга. Той успял; стотици хиляди обаче нямали този късмет.

В първата половина на четиринадесети век в Трефурт живеел рицар на име Херман от Трефурт, който охотно развратничел и обезчестил много почтени жени и девойки, така че никой мъж от земите му не съумявал да опази в дома си дъщеря си, ако била над дванадесет години. Същевременно бил боголюбив, усърдно присъствал на месите и с голямо благоговение отправял молитви към Дева Мария. Веднъж се канел да се отправи по разпътните си дела и по обичая си преди това благоговейно се помолил на Светата Дева; но като препускал в нощната тъма през Хелерщайн, отклонил се от правия път и се озовал на висок скалист хълм, където конят се стъписал, ала рицарят си помислил, че се бои от някакво животно; затова в гнева си го пришпорил, конят скочил заедно с него от високата скала и се пребил; седлото, заедно с меча в ножницата, се разбило на хиляди парчета. При падането обаче рицарят призовал още веднъж Божията майка и му се сторило, че някаква жена го подхваща и го полага меко и без да го нарани на земята.

След това чудно спасение той постъпил в един манастир в Айзенах, поправил се, раздал в името Божие цялото си имущество и просел хляба си като монах, бос и облечен във власеница. Когато през 1347 година наближила смъртта му, пожелал гробът му да не е при другите благочестиви християни, ами да бъде заровен на едно скрито, нечисто място, между църквата „Света Богородица“ и градската стена, та така да се покае строго за нечестивите си деяния; което и станало.

Граф Лудвиг от Глайхен потеглил през 1227 година срещу неверниците, ала бил заловен и отведен в плен. Тъй като криел сана си, бил принуден, досущ като другите роби, да върши най-тежката работа, додето най-сетне попаднал пред взора на красивата дъщеря на султана заради чара и сръчността си във всички дела, така че в сърцето й пламнала любов. От пленените заедно с него слуги научила сана му и след като живяла скришно с него в продължение на много години, обещала му да го освободи и да го дари с големи съкровища, стига той да я вземе за жена. Граф Лудвиг бил оставил у дома си съпруга и две деца; ала любовта към свободата взела връх и той се съгласил, надявайки се да издейства съгласието на папата и на първата си съпруга. След което им се удало да избягат, добрали се до християнските земи и след като красивата езичничка се покръстила, папата одобрил желаното бракосъчетание. Двамата се отправили към Тюрингия и пристигнали там през 1249 година. Местността край Глайхен, където двете съпруги се срещнали за пръв път, била наречена Фройдентал 51 51 Долината на радостта и там все още се издига къща с това название. Показват и тройното легло с извезан в зелено балдахин; също в Тона — турския пояс и златния кръст на сарацинката. Пътят до замъка, който тя накарала да покрият с плочи, и до ден-днешен се нарича Тюркенвег. В замъка си Фаренроде край Айзенах бургграфовете от Кирхберг притежават стари килими, върху които е извезана историята. Тримата съпрузи са погребани на Петерсберг край Ерфурт и образите им са изсечени върху надгробните камъни.