Якоб Гримм - Немски сказания (Том втори)

Ландграф Филип от Хесен някое време бил в плен на императора; междувременно воините на последния нападнали земите му и превзели всички негови укрепления с изключение на Цигенхайн. Там се намирал Хайнц от Людер, който бил съхранил верността си към своя господар, не се съгласявал да предаде крепостта на никаква цена и храбро я отбранявал. Когато най-сетне ландграфът бил освободен, императорът му наредил, веднага щом се завърне в Хесен, да окачи твърдоглавия Хайнц от Людер на вериги пред портата на Цигенхайн, като при това пратил с него за свидетел един императорски служител. Като влязъл в Цигенхайн, Филип събрал двора, рицарите и императорския пратеник. След което взел златна верига, накарал да окачат на нея главнокомандващия му, без обаче да му причиняват болка, а сетне веднага го снели и златната верига му била дарена с големи хвалби за неговата храброст. Императорският служител възразил, но ландграфът не се поддал и обяснил, че строго е спазил думата си да го окачи и че никога не е имал нещо друго предвид. Скъпоценната верига се пазела и почитала от Людерския род, а сега, след прекъсването на мъжката линия, е преминала в благородния дом Шенк във Вилмероде.

Живял някакъв обикновен войник, който служел при ландграф Мориц, ходел добре облечен и винаги имал пари в кесията си; при това заплатата му не била чак такава, че да поддържа така добре и себе си, пък и жената и децата си. Другите войници не знаели откъде е толкова заможен и съобщили на ландграфа. Ландграфът рекъл: „Ще науча.“ И като се смрачило, надянал стара ленена риза, преметнал през рамо груба торба и престорен на стар просяк, отишъл при войника. Войникът го попитал какво иска. Би ли го приютил за през нощта? Да, отговорил войникът, стига да е чист и да няма паразити; сетне му дал да яде и да пие и когато онзи се заситил, се обърнал към него: „Ако можеш да си държиш езика зад зъбите, ела с мен тази нощ и ще ти дам нещо, та додето си жив, да няма нужда да просиш.“ Ландграфът отвърнал: „Да, умея да си мълча и няма да издам нищо.“ След което тръгнали да си лягат; ала войникът му дал нова риза, която трябвало да облече, а собствената си да съблече, за да не попадне в леглото никакъв паразит. Та те легнали, а в полунощ войникът събудил бедняка и му рекъл: „Стани, облечи се и ме последвай.“ Ландграфът направил така и двамата поели заедно из Касел. Войникът имал корен от градинска млечка, като го поднасял към катинарите на търговските лавки, те внезапно се отваряли. 45 45 От тази й способност градинската млечка е назована Springwurzel , буквално „Корен, отварящ катинари“. Двамата влизали вътре; но войникът вземал само от излишъка, отмерен на лакът или с някаква друга мярка, а на капитала не посягал. Част от взетото пускал и в торбата на просяка. Докато бродели из Касел, просякът рекъл: „Да можехме да се промъкнем и в съкровищницата на ландграфа!“ Войникът отговорил: „И нея ще ти покажа; там има малко повече, отколкото при търговците.“ Те се отправили към двореца, войникът поднесъл корена на градинската млечка към множеството железни врати и те се отворили; двамата минали през тях и стигнали в съкровищницата, където били струпани купища злато. Тогава ландграфът си дал вид, че посяга и иска да грабне цяла шепа от златото; ала като видял това, войникът му зашлевил три яки плесници и казал: „От скъпия ми княз не бива да вземаш нищо, ами трябва да му останем верни!“ „Не се сърди, откликнал просякът, още нищо не съм взел.“ След което се върнали заедно у дома и спали, докато настъпил денят; тогава войникът поднесъл на бедняка ядене и пиене, както и още малко пари и му рекъл: „Когато се свършат и имаш нужда от още, идвай спокойно при мен; няма защо вече да просиш.“

Ландграфът поел към двореца си, смъкнал ленената риза и надянал княжеските си одежди. След това призовал капитана на стражата и му наредил да постави на стража пред вратата му този и този войник; и назовал името на оногова, с когото скитал през нощта. Ах, помислил си войникът, какво означава това, та ти никога не си стоял на стража; щом обаче така е заповядал твоят милостив княз, трябва да е за добро. Когато застанал на стража, ландграфът накарал да го въведат и го попитал как така носи такива красиви дрехи и откъде има парите. „С жена ми сме ги спечелили с труд“, отговорил войникът и не пожелал да признае нищо повече. „Така не става, казал ландграфът, тук трябва да има нещо друго.“ Ала войникът не признавал нищо. Накрая ландграфът рекъл: „Смятам, че ако отидеш в съкровищницата ми и аз съм там, ще ми зашлевиш плесница.“ Като чул това, от ужас войникът рухнал на земята. Ала ландграфът накарал прислужниците си да го изправят и когато войникът се свестил и замолил да бъде наказан милостиво, ландграфът казал: „Понеже не докосна нищо, когато ти беше на разположение, прощавам ти всичко; и тъй като виждам, че си ми верен, ще се погрижа за теб“, и му дал добра служба, която той можел да изпълнява.