Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Клинтон кимна и слабо се усмихна.

– Операцията трябва да се проведе на два различни фронта. Една част засяга Залаченко. Трябва да го вразумя и мисля, че знам как да го направя. Другата част следва да се извърши тук, в Стокхолм. Проблемът е, че в Секцията няма кой да се справи с подобна задача. Ти ще поемеш командването. Последният ти принос. Имам план. Юнас Сандберг и Георг Нюстрьом ще свършат основното. Ти ще управляваш операцията.

– Не знаеш какво искаш.

– Да… знам какво искам. И сам трябва да решиш да участваш ли, или не. Но или ние, двете старчета, се намесваме и извършваме необходимото, или след две седмици Секцията няма да я има.

Клинтон опря лакът на облегалката на дивана и с длан подпря главата си. Помисли около две минути.

– Разкажи ми плана си – каза накрая.

Еверт Гулберг и Франк Клинтон разговаряха два часа.

ВАДЕНШЬО СЕ ОПУЛИ, когато Гулберг пристигна в два без три минути, последван от Франк Клинтон. Клинтон приличаше на скелет. Явно му бе трудно да ходи и да диша и с една ръка се опираше на рамото на Гулберг.

– Какво, по дяволите… – каза Ваденшьо.

– Да продължим съвещанието – кратко каза Гулберг.

Отново се събраха около масата в кабинета на Ваденшьо. Клинтон мълчаливо се отпусна в предложения му стол.

– Всички познавате Франк Клинтон – каза Гулберг.

– Да – отвърна Ваденшьо. – Въпросът е какво прави тук.

– Клинтон реши да се завърне на активна работа. Ще води оперативния отдел на Секцията, докато разрешим сегашната криза.

Гулберг вдигна ръка и прекъсна протеста на Ваденшьо, преди онзи да бе казал нещо.

– Клинтон е уморен. Има нужда от помощ. Редовно трябва да посещава болницата, където е на диализа. Ваденшьо, ще му определиш двама лични асистенти, които да му помагат с всичко практическо. И да бъде напълно ясно: Клинтон ще взема всички оперативни решения.

Той млъкна и зачака. Не се чуха протести.

– Имам план. Мисля, че можем да се справим със ситуацията, но трябва да се действа бързо, за да не изпуснем момента – каза той. – Да видим сега дали и днес сме толкова решителни в Секцията.

Ваденшьо съзря предизвикателство в казаното от Гулберг.

– Казвай.

– Първо: полицията вече обсъдихме. Ще направим както решихме. Ще опитаме постепенно да ги изолираме и да ги изпратим по следите на Ниедерман. Това ще е работа на Георг Нюстрьом. Каквото и да стане, Ниедерман е без значение. Ще се погрижим разследването на Саландер да бъде възложено на Фасте.

– Всъщност това не е толкова трудно – каза Нюстрьом. – Чисто и просто дискретно ще си поговоря с прокурор Екстрьом.

– А ако се възпротиви…

– Не вярвам да го направи. Той е кариерист и се грижи само за собствената си изгода. Но имам втори лост, ако стане засечка. Едва ли ще иска да бъде въвлечен в скандал.

– Добре. Втората крачка е „Милениум“ и Микаел Блумквист. Ето затова се върна на работа Клинтон. Тук се искат извънредни мерки.

– Това май няма да ми хареса – каза Ваденшьо.

– Сигурно не, но „Милениум“ не може да се манипулира по обикновения начин. Заплахата от тяхна страна идва от доклада на Бьорк от 1991-ва. При сегашното положение предполагам, че с него са запознати двама, възможно е и трима души. Лисбет Саландер е намерила доклада, но по някакъв начин и Микаел Блумквист се е добрал до него. Това означава, че е имало контакт между Блумквист и Саландер по времето, когато тя е избягала.

Клинтон вдигна пръст и произнесе първите си думи, откакто бе пристигнал.

– Това говори нещо за характера на нашия противник. Блумквист не се страхува да поема рискове. Помислете за аферата „Венерстрьом“.

Гулберг кимна.

– Блумквист е дал доклада на своята главна редакторка Ерика Бергер, която на свой ред го е дала на Бублански. Това означава, че и тя го е чела. Да предположим, че са направили копие. Блумквист сигурно има едно и едно има в редакцията.

– Звучи логично – каза Ваденшьо.

– „Милениум“ излиза веднъж месечно, което означава, че не публикуват от днес за утре. Така че имаме време. Но трябва да намерим двата доклада. А тук не можем да минем през главния прокурор.

– Разбирам.

– Значи става дума за започване на оперативна дейност, тоест взлом у Блумквист и в редакцията на „Милениум“ . Можеш ли да го организираш, Юнас?

Юнас Сандберг погледна Ваденшьо.

– Еверт… може би трябва да разбереш, че… ние вече не правим такива неща – каза Ваденшьо. – Времето е друго, така че се занимаваме повече с хакерство, телевизионно наблюдение и такива неща. Нямаме ресурси за някогашния вид оперативна дейност.