Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Аника Джанини. Сестрата на Микаел Блумквист. Беше я споменал в един имейл. Лисбет не беше мислила, че се нуждае от адвокат.

– Съжалявам, но ще те помоля да отговориш на въпроса. Едно „да“ или „не“ ще е достатъчно. Ако кажеш „да“, прокурорът ще дойде в Гьотеборг и ще се свърже с адвокат Джанини. Ако кажеш „не“, съдът трябва да ти назначи служебен защитник. Кое предпочиташ?

Лисбет Саландер прецени предложението. Прие, че ще има нужда от адвокат, но сестрата на проклетия Кале Блумквист като защитник не си беше работа. Той, разбира се, щеше да е доволен. От друга страна, едва ли щеше да е по-добре да ѝ назначат непознат служебен защитник. Накрая отвори уста и изрече една дума:

– Джанини.

– Добре. Благодаря. Имам един въпрос към теб. Не си длъжна да казваш и дума без своя адвокат, но доколкото разбирам, този въпрос не засяга теб. Сега полицията издирва 37-годишния германски гражданин Роналд Ниедерман, обвинен в убийството на полицай.

Лисбет повдигна едната си вежда. Това бе ново за нея. Нямаше представа какво се бе случило, след като заби брадвата в черепа на Залаченко.

– Тук, в Гьотеборг, искаме да го пипнем колкото се може по-бързо. Колежката ми от Стокхолм освен това иска да го разпита във връзка с трите убийства, за които преди беше заподозряна. Така че те молим за помощ. Въпросът ни към теб е дали имаш някаква идея… дали не можеш да ни окажеш каквато и да е помощ, за да го намерим.

Лисбет с подозрение премести погледа си от Ерландер към Мудиг и обратно.

Те не знаят, че ми е брат.

После се запита дали би искала да арестуват Ниедерман, или не. Най-много би желала лично да го заведе в една яма в Госеберя и да го закопае там. Накрая вдигна рамене. Което не трябваше да прави, защото веднага остра болка проряза лявото ѝ рамо.

– Кой ден е днес? – запита.

– Понеделник.

Тя се замисли.

– За първи път чух името Роналд Ниедерман в четвъртък миналата седмица. Проследих го до Госеберя. Нямам представа къде се намира или къде смята да избяга. Предполагам, че ще се опита да се укрие в чужбина.

– Защо мислиш, че ще избяга в чужбина?

Лисбет размисли.

– Защото, докато Ниедерман ми копаеше гроб, Залаченко каза, че е привлякъл малко повече внимание и че вече било планирано да замине за известно време в чужбина.

Толкова думи Лисбет Саландер не беше разменяла с полицай от дванайсетгодишна възраст.

– Залаченко… е твой баща.

Това поне бяха разбрали. Проклетият Кале Блумквист вероятно.

– Тогава трябва да те информирам за още нещо – баща ти е заявил в полицията, че си се опитала да го убиеш. Делото сега е при прокурора, който ще вземе решение за евентуално повдигане на обвинение. Но засега е ясно, че си задържана за тежък побой. Ударила си Залаченко с брадва.

Лисбет не каза нищо. Настъпи дълга тишина. После Соня Мудиг се приведе напред и тихо заговори.

– Искам само да кажа, че ние в полицията не вярваме кой знае колко на историята на Залаченко. Проведи сериозен разговор с твоя адвокат, ние пак ще се върнем.

Ерландер кимна. Полицаите се изправиха.

– Благодаря ти за помощта за Ниедерман – каза Ерландер.

Лисбет бе изненадана от коректното и почти дружелюбно поведение на полицаите. Замисли се над репликата на Соня Мудиг. Трябва има някаква задна мисъл, реши тя.

ГЛАВА СЕДМА Понеделник, 11 април – вторник, 12 април

В ШЕСТ БЕЗ ЧЕТВЪРТ в понеделник вечерта Микаел Блумквист затвори капака на своя айбук и стана от кухненската маса в жилището си на Белмансгатан. Сложи си яке и отиде пеш до офиса на „Милтън Секюрити“. Качи се с асансьора до рецепцията на третия етаж и веднага бе поканен в заседателната зала. Пристигна точно в шест и бе последен.

– Здравей, Драган – каза той и се ръкува. – Благодаря, че се съгласи да си домакин на тази неофициална среща.

Огледа се. Освен него и Драган Армански събралите се бяха Аника Джанини, Холгер Палмгрен и Малин Ериксон. От страна на „Милтън“ участваше бившият криминален инспектор Сони Буман, който по нареждане на Армански следеше следствието за Саландер от първия ден.

Холгер Палмгрен излизаше за първи път от две години насам. Неговият лекар, доктор А. Сиварнандан, бе всичко друго, но не и очарован от мисълта да го пусне от рехабилитационния център в Елта, но Палмгрен настоя. Беше докаран и придружен от личния си болногледач Йохана Каролина Оскашон, на 39 години, чиято заплата идваше от доста тайнствен фонд, създаден специално за да се осигури на Палмгрен най-доброто възможно лечение. Тя носеше книга. Микаел затвори вратата.