Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Остана доволен от текста. Сюжетът му бе убийствен. Щеше да стане хит по будките и да докара неприятности на много хора в държавната бюрокрация.

Запали цигара и се замисли.

Виждаше две дупки за запълване. С едната можеше да се справи. Трябваше да се види с Петер Телебориан и когато приключеше с него, известният детски психиатър щеше да се превърне в един от най-омразните хора в Швеция. Това беше едното.

Другият проблем бе значително по-сложен.

Заговорът срещу Лисбет Саландер. Мислеше за онези, които закриляха Залаченко в Полицията за сигурност. Знаеше едно име, Гунар Бьорк, но бе невъзможно Гунар Бьорк да е единствено отговорен. Трябваше да има група или някакъв отдел. Трябваше да има началници, отговорни лица и бюджет. Проблемът се състоеше в това, че нямаше никаква представа какво да направи, за да идентифицира тези хора. Не знаеше откъде да започне. Имаше само повърхностна представа как е организирана Сепо.

В понеделник започна проучването, като помоли Хенри Кортез да обиколи антикварните магазини на Сьодермалм и да купи всяка книга, която по някакъв начин касае Полицията за сигурност. Кортез се появи в дома му към четири в понеделник следобед с шест книги.

Микаел загледа купчината на масата.

„Шпионажът в Швеция“ от Микаел Росквист (Темпус, 1988), „Шеф на СЕПО 1962–1970“ от Пер Гунар Винге (W&W 1988), „Тайната власт“ от Ян Отосон и Лаш Магнусон (Тиден, 1991), „Битката за власт в Сепо“ от Ерик Магнусон (Корона, 1989), „Задачата“ от Карл Лидбум (W&W 1990), както и – малко изненадващо – „An Agent in Place“[12] от Томас Уайтсайд (Балантайн, 1966), която беше за аферата „Венерстрьом“. Онази от шейсетте, а не неговата лична афера „Венерстрьом“ от двехилядната година.

Прекара по-голямата част от нощта срещу вторник да чете или поне да прегледа намерените от Хенри Кортез книги. Когато свърши, направи няколко заключения. Първо, оказа се, че повечето писани някога книги за Полицията за сигурност бяха излезли в края на осемдесетте години. Потърси в интернет и се увери, че в момента нямаше актуална литература по темата.

Второ, липсваше истински преглед на дейността на шведската тайна полиция през годините. Това вероятно бе разбираемо, като се има предвид, че много от делата бяха засекретени и за тях бе трудно да се пише, но изглежда, че нямаше нито една институция, изследване или медия, която критично да е разследвала Сепо.

Отбеляза също и че нямаше литературни библиографии в нито една от книгите, намерени от Хенри Кортез. Бележките най-често препращаха към статии във вечерната преса или към частни интервюта с някой и друг пенсиониран сеповец.

Книгата „Тайната власт“ бе завладяваща, но до голяма степен третираше времето преди и по време на Втората световна война. Мемоарите на П. Г. Винге Микаел разтълкува като пропагандна книга, написана в опит за самозащита от един силно критикуван и уволнен шеф на Сепо. „An Agent in Place“ съдържаше толкова много измислици за Швеция още в първата глава, че той чисто и просто хвърли книгата в кошчето за боклук. Единствените книги с изразена амбиция да се опише работата на Полицията за сигурност бяха „Битката за власт в Сепо“ и „Шпионажът в Швеция“ . Там имаше данни, имена и информация за административното устройство. Прецени като много добра книгата на Ерик Магнусон. Дори и да не предлагаше отговори на някои от конкретните му въпроси, тя даваше добра представа за това как Сепо е изглеждала и с какво се е занимавала през миналите десетилетия.

Все пак най-голямата изненада бе „Задачата“ от Карл Лидбум. В нея се описваха проблемите, с които се бе сблъскал бившият посланик в Париж във връзка с убийството на Палме и аферата „Еббе Карлсон“. Микаел никога преди не беше чел нещо от Карл Лидбум и остана изненадан от ироничния език и острите като бръснач наблюдения. Но дори и книгата на Карл Лидбум не даде отговор на въпросите му, макар все пак да започна по малко да разбира с какво се е захванал.

След известно размишление отвори мобилния и звънна на Хенри Кортез.

– Здравей, Хенри. Благодаря за свършената работа вчера.

– Хм… Какво искаш?

– Да ми свършиш още малко работа.

– Мике, имам си своя работа. Нали станах редакционен секретар.

– Страхотна крачка в кариерата.

– Та какво искаш?

– През годините са правени доста официални разследвания на Сепо. Карл Лидбум е правил едно от тях. Трябва да има още такива доклади.

– Аха.

– Донеси всичко, което можеш да намериш от Риксдага[13] – бюджети, интерпелации, всичко. И поискай годишните отчети на Сепо колкото се може по-назад във времето, докъдето можеш да стигнеш.