Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– За онези, които не я познават, Малин Ериксон е новият главен редактор на „Милениум“ . Помолих я да участва в това съвещание, защото ще обсъдим неща, които засягат и нейната работа.

– Окей – каза Армански. – Тук сме. Целият съм в слух.

Микаел седна до whiteboard -a[11] на Армански и извади флумастер. Огледа се.

– Това е най-шантавото нещо, в което съм участвал – каза той. – Когато свърши, ще създам сдружение с идеална цел. Ще го нарека „Рицарите на смахнатата маса“, а целта му ще бъде да организира един път в годината вечеря, на която да говорим само глупости за Лисбет Саландер. Всички сте членове.

Направи пауза.

– Ето как стоят нещата – каза и започна да рисува по дъската на Армански.

Говори около трийсет минути. Дискусията отне близо три часа.

ЕВЕРТ ГУЛБЕРГ ОСТАНА с Франк Клинтон след края на официалното заседание. Поговориха тихо няколко минути, после Гулберг се изправи. Старите братя по оръжие си стиснаха ръцете.

Гулберг отново взе такси до хотел „Фрей“, събра багажа си, отписа се и се качи на следобедния влак за Гьотеборг. Избра първа класа и получи цяло купе само за себе си. Когато минаваше моста Осабрун, извади химикалка и блок с хартия за писма. Помисли малко и започна да пише. Изпълни почти половин страница, преди да спре и да скъса листа от блока.

Фалшифицирането не беше негова специалност, но точно в този случай в писмата, които се канеше да напише, нито една дума не трябваше да отговаря на истината. Освен това трябваше да бъдат подписани от самия него. Когато минаваше Нюшьопинг, вече бе накъсал голям брой листа, но започна да придобива представа какво точно да пише в писмата. При пристигането си в Гьотеборг разполагаше с дванайсет писма, от които бе доволен. Специално се погрижи да остави ясни отпечатъци върху хартията.

На Централната гара в Гьотеборг успя да намери копирна машина и направи копия на писмата. После купи пликове и марки и пусна писмата в пощенската кутия, която щеше да бъде изпразнена в 21 ч. Взе такси до хотел „Сити“ на Лоренсбергсгатан, където Клинтон вече беше запазил стая за него. Така попадна в същия хотел, в който Микаел Блумквист бе пренощувал няколко дни по-рано. Веднага отиде в стаята си и се изтегна на леглото. Чувстваше се безкрайно уморен и се сети, че през деня е изял само две филии хляб. Въпреки това не беше гладен. Съблече се, пъхна се под завивките и почти веднага заспа.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СЕ СЪБУДИ, когато чу вратата да се отваря. Веднага разбра, че не е някоя от нощните сестри. Полуотвори очи и на светлината, идваща от коридора, видя силует с патерици. Залаченко стоеше неподвижно и я гледаше.

Без да помръдне, тя изви очи, така че да види дигиталния часовник, сочещ 3,10 ч.

Премести поглед още няколко милиметра встрани и видя чашата за вода на ръба на масичката до леглото. Втренчи се в нея и изчисли разстоянието. Можеше да я достигне, без да движи тялото си.

Само частица от секундата щеше да ѝ трябва да протегне ръка и с решително движение да удари края на чашата в твърдия ръб на масичката. И още половин секунда да забие чашата в гръкляна на Залаченко, ако се надвеси над нея. Помисли и за други възможности, но стигна до извода, че това е единственото ѝ оръжие.

Отпусна се и зачака.

Залаченко стоя в отвора на вратата две минути, без да помръдне.

После внимателно затвори вратата отвън. Лисбет чу слабия, драскащ звук от патериците, когато той тихо се отдалечи от стаята ѝ.

След пет минути се надигна на лакти, протегна се за чашата и отпи голяма глътка. Пусна крак през края на леглото и откачи електродите от ръцете и от гръдния си кош. Изправи се, залитайки. Отне ѝ някоя и друга минута да добие контрол над тялото си. Заклатушка се към вратата, подпря се на стената и пое дъх. Усети, че я облива студена пот. После я обзе ледена ярост.

Мамка ти, Залаченко ! Да свършваме с това.

Нуждаеше се от оръжие.

В следващия миг чу бързи токчета по коридора.

По дяволите ! Електродите.

– Защо, за Бога, си станала? – избухна нощната сестра.

– Трябва да… отида до… тоалетната – задъхано каза Лисбет Саландер.

– Лягай веднага!

Тя сграбчи ръката на Лисбет и я избута обратно до леглото. После взе подлогата.

– Когато ти трябва тоалетна, ще ни позвъниш. Ето това е за тази цел – каза сестрата.

Лисбет не продума. Съсредоточи се в опит да източи няколко капки.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СЕ СЪБУДИ в десет и половина във вторник, изкъпа се, зареди кафеварката и седна пред своя айбук. След срещата в „Милтън Секюрити“ миналата вечер се бе прибрал и работил до пет сутринта, когато най-сетне усети, че материалът придобива форма. Биографията на Залаченко все още бе доста непълна – разполагаше само с информацията, изтръгната от Бьорк, и с някои подробности, допълнени от Холгер Палмгрен. Историята на Лисбет Саландер бе почти готова. Микаел проследяваше стъпка по стъпка как е била затворена в детска психиатрия, за да не издаде тайната на Залаченко.