Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Без да се напъвам – каза Лисбет Саландер.

ЕВЕРТ ГУЛБЕРГ БЕ НАПЪЛНО изтощен от понеделнишкото напрежение и се събуди чак в девет сутринта, почти четири часа по-късно от нормалното. Отиде в банята, изми се и си изчетка зъбите. Дълго стоя и гледа лицето си в огледалото, преди да загаси лампата и да се облече. Избра единствената останала чиста риза от кафявата чанта и си сложи кафява вратовръзка.

Слезе до трапезарията на хотела и изпи чаша обикновено кафе, изяде филийка хляб с парче сирене и лъжичка кайсиев мармалад. Изпи голяма чаша минерална вода.

После отиде във фоайето на хотела и се обади на мобилния телефон на Фредрик Клинтон от автомат с карти.

– Аз съм. Докладвай положението.

– Доста е обезпокоително.

– Фредрик, ще се справиш ли с това?

– Да, всичко е както преди. Жалко само, че Ханс фон Ротингер не е жив. Той бе по-добър в планирането на операции от мен.

– Бяхте напълно равностойни. Можехте да се замествате взаимно по всяко време. Което и правехте доста често.

– Става дума за интуицията. Той бе малко по-умен от мен.

– Докъде стигнахте?

– Сандберг е по-способен, отколкото смятахме. Получихме външна помощ от някой си Мортенсон. Момче за всичко, но използваем. Вече подслушваме телефона на Блумквист, както и мобилния му. През деня ще се погрижим за телефоните на Джанини и на „Милениум“ . Започнахме да разглеждаме скиците на офиси и жилища. Скоро ще можем да влезем.

– Най-напред трябва да установите къде са докладите…

– Вече го направих. Имахме невероятен късмет. Аника Джанини се обади на Блумквист в десет тази сутрин. Попита направо колко копия има разпространени и от разговора излезе, че единственото копие е у Микаел Блумквист. Бергер взела копие от доклада, но го изпратила на Бублански.

– Добре. Нямаме време за губене.

– Знам. Но трябва да стане наведнъж. Ако не приберем всички копия едновременно, ще се провалим.

– Знам.

– Малко е сложно, защото Джанини замина за Гьотеборг тази сутрин. Изпратих група външни сътрудници след нея. В момента кацат.

– Добре.

Гулберг не се сещаше какво друго да каже. Постоя мълчаливо известно време.

– Благодаря ти, Фредрик – изрече накрая.

– Аз ти благодаря. Това е много по-забавно, отколкото да седя и напразно да чакам бъбрек.

Сбогуваха се. Гулберг плати хотелската сметка и излезе на улицата. Топката се затъркаля. Сега ставаше дума само за прецизна хореография.

Тръгна към хотел „Парк авеню“, където помоли да използва факса. Не искаше да го прави в хотела, където бе живял. Изпрати по факса написаните във влака писма. После излезе на улицата и потърси такси. Спря до кошче за боклук и скъса фотокопията, които бе направил на писмата си.

АНИКА ДЖАНИНИ РАЗГОВАРЯ с прокурор Агнета Йервас петнайсет минути. Искаше да разбере какви обвинения смята тя да повдигне срещу Лисбет Саландер, но скоро разбра, че Йервас не бе сигурна в нищо.

– В момента ще се задоволя да я арестувам за тежък побой и евентуален опит за убийство. Имам предвид удара с брадва, който е нанесла на баща си. Предполагам, че ти ще пледираш самозащита.

– Може би.

– Но честно казано, в момента имам друг приоритет – Роналд Ниедерман, убиеца на полицая.

– Разбирам.

– Влязох в контакт с главния прокурор. Сега се обсъжда дали всички обвинения срещу твоята клиентка да не се съберат и предадат на един прокурор в Стокхолм, като се свържат с онова, което се е случило там.

– Предполагам, че делото ще се премести в Стокхолм.

– Добре. В такъв случай трябва да имам възможност да разпитам Лисбет Саландер. Кога може да стане това?

– Имам мнението на лекаря ѝ Андеш Юнасон. Той смята, че Лисбет Саландер няма да е в състояние да бъде разпитвана още няколко дни. Освен физическите ѝ наранявания тя е и под силното влияние на болкоуспокоителни.

– И аз така разбрах. Сигурно ти е ясно, че това е важно за мен. Повтарям, моят приоритет сега е Роналд Ниедерман. Клиентката ти казва, че не знае къде се крие той.

– Което със сигурност е най-вероятно. Тя не е познавала Ниедерман. Успяла е да го идентифицира и да го проследи.

– Окей – каза Агнета Йервас.

ЕВЕРТ ГУЛБЕРГ НОСЕШЕ букет в ръка, когато се качи в асансьора на Салгренската болница заедно с жена с късо подстригана коса и в тъмно сако. Той учтиво задържа вратата на асансьора и я пропусна да мине първа, когато стигнаха до рецепцията на отделението.

– Казвам се Аника Джанини. Адвокат съм и отново трябва да се срещна с моята клиентка Лисбет Саландер.