Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Окей – каза Малин. – Залаченко е бил застрелян днес в 13,15 часа.

Погледна Микаел.

– Току-що говорих с една сестра от Салгренската болница. Казва, че убиецът бил възрастен мъж, около 70-годишен, който пристигнал да остави цветя за Залаченко няколко минути преди убийството. Убил Залаченко, като стрелял в главата му няколко пъти, после се застрелял и той. Залаченко е мъртъв. Убиецът е още жив и в момента го оперират.

Микаел си отдъхна. Когато чу новината в „Кафе-бар“, сърцето му буквално се качи в гърлото и го обзе паническото чувство, че Лисбет Саландер е държала оръжието. Това наистина щеше много да усложни неговия план.

– Името на онзи, който е стрелял? – запита той.

Малин поклати глава и в този миг телефонът отново иззвъня. Тя прие разговора, от който Микаел разбра, че е изпратила нещатен сътрудник от Гьотеборг в Салгренската болница. Помаха ѝ, отиде в своята стая и седна.

Даде си сметка, че от доста седмици това е първият ден на работното му място. На бюрото му имаше купчина неотворена поща. Отмести я настрани и се обади се на сестра си.

– Джанини.

– Здравей, Микаел е. Чу ли какво се е случило в Салгренската болница?

– Може да се каже.

– Къде си?

– В Салгренската болница. Онова чудовище се прицели в мен.

Микаел остана безмълвен няколко секунди, докато осъзнае какво е казала сестра му.

– Какво, по дяволите… беше там, така ли?

– Да. Най-гадното изживяване в целия ми живот.

– Ранена ли си?

– Не. Но той се опита да влезе в стаята на Лисбет. Блокирах вратата и се заключихме в тоалетната.

Микаел внезапно усети, че светът се олюлява. Сестра му почти…

– Как е Лисбет? – попита той.

– Цяла е. Тоест, искам да кажа, не е ранена в днешната драма.

Той леко си отдъхна.

– Аника, знаеш ли нещо за убиеца?

– Нищичко. Възрастен мъж, хубаво облечен. Мисля, че изглеждаше объркан. Никога не го бях виждала, но пътувах с него в асансьора дотук няколко минути преди убийството.

– И Залаченко със сигурност е мъртъв?

– Да. Чух три изстрела и доколкото успях да изкопча, бил е застрелян три пъти в главата. Но тук настъпи страхотен хаос, дойдоха хиляди полицаи и взеха да опразват стаи, където лежат тежко ранени и болни хора, които не бива да бъдат премествани. Един искаше да разпитва Саландер, преди да разбере колко е зле. Трябваше да прибегна до сълзи.

КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР МАРКУС ЕРЛАНДЕР видя Аника Джанини през процепа на вратата на стаята на Лисбет Саландер. Адвокатката държеше притиснат до ухото си телефон и той я изчака да привърши разговора си.

Два часа след убийството в коридора все още цареше организиран хаос. Стаята на Залаченко беше отцепена. Лекари се опитаха да му окажат първа помощ веднага след стрелбата, но бързо се отказаха от усилията си. На Залаченко вече не можеше да се помогне. Останките му бяха изпратени на патолога и претърсването на местопрестъплението тръгна с пълна пара.

Мобилният на Ерландер звънна. Обаждаше се Фредрик Малмберг.

– Имаме сигурна идентификация на убиеца – каза вместо поздрав Малмберг. – Казва се Еверт Гулберг и е на седемдесет и осем години. Седемдесет и осем! Старичък убиец.

– И кой, мамка му, е Еверт Гулберг?

– Пенсионер. Живее в Лахолм. Дипломиран юрист. Позвъниха ми от РПС/Сек да ме информират, че наскоро са започнали предварително следствие срещу него.

– Кога и защо?

– Кога не знам. Защо – заради неприятния му навик да изпраща налудничави и заплашителни писма на публични личности.

– Като например?

– На министъра на правосъдието.

Маркус Ерландер въздъхна. Луд значи. Маниак.

– Сутринта в Сепо са постъпили съобщения от няколко издания, получили писма от Гулберг. От Министерството на правосъдието също се обадили, защото този Гулберг открито заплашил със смърт Карл-Аксел Будин.

– Искам копия на писмата.

– От Сепо?

– Да, по дяволите! Замини за Стокхолм и ако трябва, ги вземи насила. Искам да са на бюрото ми, като се върна в управлението. Което ще стане след някой и друг час.

Помисли секунда и после попита:

– От Сепо ли ти се обадиха?

– Нали ти казах.

– Искам да кажа, те ти се обадиха, а не обратното.

– Точно така.

– Окей – каза Маркус Ерландер и затвори мобилния.

Попита се какво им е станало в Сепо, та изведнъж са решили сами да влязат в контакт с официалната полиция. Обикновено бе почти невъзможно да изтръгнеш и звук от тях.

ВАДЕНШЬО РЯЗКО ЗАТРЪШНА ВРАТАТА на стаята в Секцията, която Фредрик Клинтон използваше за почивка. Клинтон внимателно се изправи.